„Първият отмъстител: Войната на героите“ (Captain America: Civil War)

1
Добави коментар
cum
cum

Здравейте отново, приятели на първия отмъстител, второто пришествие, третото измерение, четвъртата стена, петият елемент, шестото клеймо, седмото изкуство, осмото чудо, деветата порта и десетата по Рихтер! Липсвах ли ви? Не?! Ще приема това за „Да”! Не знам дали следите хронологията, но сякаш от цял месец не е излизал супергеройски блокбъстър и се чудя как изобщо сме оцелели. Та това са повече от 30 дни без някакви маскирани комиксови гъзльовци да се бият на голям екран – недопустимо дълъг период за зрителите с интелектуална жажда! Ала ето, че молитвите ни са отговорени свише и след гниещата маса, наречена „Батман срещу Супермен”, добрите еврейски стратези от Холивуд са се погрижили за психическото ни равновесие с нов високобюджетен хит, където известни супергерои се думкат помежду си, този път в отбори – отбор „А” /като в Америка/ и отбор „Б”. /като в Бахти глупостите/

„Войната на героите” е сикуъл на „Зимния войник” и разклонение на „Ерата на Ултрон”, но кой ги брои, нали така? Гледах „Отмъстителите 2” за първи път преди няколко седмици, но единственото, което помня е, че някой през цялото време крещеше. /впоследствие се оказа, че е вътрешното ми „Аз”/ Филмът бе толкова потресаващо некомпетентен, че на моменти ми идеше да си пробия дупка в черепа, за да може мозъкът ми да подиша малко чист въздух. За щастие, „Войната на героите” има малко общо с визуалната чалга на Джос Уидън, а акцентът е ударен върху по-сериозните теми, ако изобщо може да говорим за „сериозни” неща във филм, в който изкуствен интелект с пуловер готви паприкаш, а човек-мравка прави… каквото и да прави, това си е човек-шибана-мравка!

Режисьори на грандиозния метачовешки сблъсък са все още братята Русо. /уточнявам, че нямах предвид „все още” като във „все още режисьори”, а като във „все още братя, а не сестри”/ „Зимният войник” бе сред най-потентните представители на MCU, включващ някои от най-качествените ръкопашни сикуънси в историята на MARVEL, което си беше забележимо постижение за хора, чиито опит с екшъна е трупан от комедийния сериал „Community”. /това обяснява камеото на Джим Раш във „Войната на героите”/ Не е чудно, че Кевин Фийг отряза мераците на Уидън и гласува пълното си доверие на братята – не само за настоящото заглавие, но и за двете парчета на филмовия бехемот “Avengers: Infinity War”. За радост на малки и големи, братята Русо са надраснали предишните запъртъци на компанията и са сътворили продукт с много повече съдържание и подтекст от кофите с пилешки карантии, с които MARVEL ни залива по принцип.

Генералният проблем на „Капитан Америка 3” е, че излиза едва месец след „Батман срещу Супермен” и дежавюто е неизбежно. Но за разлика от церебрално парализирания епос на ЗакС, „Войната на героите” е всичко, което един комиксов филм за възрастни трябва да бъде – угощение за сетивата с логичен и плавно проследим сюжет; една идея по-зрял от предшествениците си, но в същото време с достатъчно премерен тон, за да не изпадне в депресиращи ноланизми. Силата на „Капитан Америка 3” не е в енергичното темпо и хирургическа ефективност на екшъна си, а в идеалната симбиоза между зрелище и провокативност. Не се заблуждавайте от привидно пубертетската атмосфера на заглавието – „Войната на героите” е преди всичко колизия на идеологии, а под повърхността на стандартния блокбъстър лежи втори пласт, който е параноично актуален с коментарите си за правителствено наблюдение, поведенчески контрол и рестрикция на човешките права и свободи. Сценаристите на „Зимния войник” Стивън МакФийли и Кристофър Маркъс доразвиват конспиративния сюжет от предишния филм, като добавят два идейни плот-туиста и поставят ясен контраст в конфликтите – докато в „Зимния войник” Щ.И.Т. бе компроментиран от инкубиращата в недрата му ХИДРА, сега разцеплението отново идва отвътре, но този път от самите членове на организацията.

Разногласието произтича от злополучния епизод в края на „Ерата на Ултрон”, когато стадото на Отмъстителите дезинтегрира цял град в източноевропейската държава Сековия /не повтаряйте грешката ми да я търсите на картата!/, само за да спре робот с мания за величие. Впоследствие екипът преследва оцелелия наемник Брок Ръмлоу в Нигерия, където след хаотично заснет, но органично хореографиран екшън, в стила на Бонд и Борн, авенджърите успяват да убият още десетина невинни цивилни. Инцидентът кара ООН да поиска тотална супервизия върху действията на Отмъстителите, което поляризира мненията на членовете. Допълнително напрежение поражда и появата на Бъки – другарчето на Стив Роджърс, който беше добър в „Капитан Америка ”, после беше лош в „Зимния войник”, а сега отново е ту добър, ту лош, т.е. мени си мнението по-често, отколкото жертва на диария си сменя гащите, но пък лабилността е обяснима за човек, чиито суперумения се ограничават до един промит мозък.

Освен доайените на MCU в мелето се включват и други представители на цирк „MARVEL”, някои специално драфтнати от собствените си франчайзи, като Антмен и Спайдърмен, а други появяващи се за първи път, колкото да се запознаете с тях, като Черната пантера. Истинското му име е Т`Чала и е принц на държавата Уаканда. /отново казвам – не си ъпдейтвайте Google Maps, няма да помогне!/ Битието на този атлетичен нубиец е всекидневен танц с антилопи-гну и жизнерадостни песни с Тимон и Пумба, докато не идва във Виена и след терористична атака, баща му /онзи добродушен негър от „Призрака и Мрака”/ бива пратен на следващото астрално ниво. /атентати в Европа – колко оригинално!/

Всъщност, марвелският Шака Зулу е едно от най-свежите попълнения в MCU и ловко краде някои от най-ефектните екшън сцени за себе си, но реалната причина за дебюта му е постоянният тормоз за самостоятелен черен супергерой. От години публиката обвиняваше MARVEL в слаба диверсификация, заради липсата на отделен чернокож франчайз, сякаш хората бяха забравили, че буквално първият студиен опит на компанията беше „Блейд” с Уесли Снайпс, който е универсален афроамерикански стереотип, не само защото е негър, но и защото е престъпник, лежал в затвора. С „Черната пантера” през 2018 Кевин Фийг ще затвори плювалниците на повечето хейтъри и кой знае – филмът може дори да не мирише на разложен скункс.

Останалите участници са ясни отпреди. Черната вдовица, Бойната Машина Роудс, Алената вещица, Хоукай и, разбира се, личният асистент Джарвис-превърнат-в-супергерой Вижън. Не ме интересува какво сте чули, но запомнете нещо от мен – Вижън /Пол Бетани/ е най-страшният злодей във „Войната на героите”. Представете си го – високоразвит и себеосъзнат, но безчувствен и социално неадекватен изкуствен интелект, показан като много по-могъщ от останалите си колеги и с потенциала на компютърен социопат, досущ като ХАЛ-9000 и Скайнет. Самото му съществуване е заплаха за света, а да не говорим, че Вижън е дори физически отблъскващ. Не знам дали причината е в серийноубийствената лицева структура на Пол Бетани, в безжизнения глас и празни очи на Вижън, в официалния му дрескод на суфистициран педофил, или в неловката свалка с Алената Вещица, пълна с откровено притеснителни признания за това, че иска да „контролира” това, което не разбира, но всяка сцена с Вижън ме караше инстинктивно да настръхвам от кръста надолу.

Прилики и… още прилики между „Зората на справедливостта“ и „Капитан Америка 3“

Естествено, реалният антагонист е съвсем друг /Хелмут Земо/ и най-якото при него е, че не става дума за класически комиксов мегаломан, копнеещ да анихилира/завладее планетата, а за комплициран образ, чиято мотивация е по-близка до зрителя, отколкото тази на всички останали МАРВЕЛ-ски злодеи. „Войната на героите” има куража да нарушава каноните на комиксовото кино, като грубо прехвърля емоционалната тежест на злодея върху нашата съвест /защото в продължение на няколко филма сме аплодирали и насърчавали действията на Отмъстителите/ и когато истината за Земо се разкрива, част от публиката може, макар и за миг, да се идентифицира с неговата гледна точка, което пък е уникален ход за тъп комиксов блокбъстър. Цялата концепция на „Войната на героите” излиза от MARVEL-ския шаблон и точно това го прави толкова еволюирал. Тук „героите” вършат гадости и убиват невинни, тук „героите” се принизяват до евтини сръдни, тук „героите” вършат престъпления за собствена изгода и тук „злодеят” може би дори не е чак толкова лош. Личи си, че MARVEL постепенно се опитва да излезе от рамките, поставени в първите две фази и с „Капитан Америка 3” е ясно, че стъпките им може да са тромави, но поне са в правилната посока.

А колкото до супергеройски стълкновения, тук нямаме само един-срещу-един, а цели два колатерални отбора с по шест чифта конкуренти и схватката помежду им, колкото и инфантилна да беше на моменти, прави мача Батман с/у Супермен да изглежда като селска свада между пияници, облечени в костюми за Хелоуин. Е да, някои от кадрите бяха като съновиденията на невротичен наркоман /50-метровият Скот Ланг, например/, но това просто обяснява защо Робърт Дауни Младши е харесал сценария. Акнеликите фенове дълго ще дебатират дали бомбастичното сражение на летището е най-великата супергеройска екстраваганца в историята на киното, но аз оцених по-концентрираните противоборства, като последващия тупаник между Железния човек, Капитана и Бъки в Сибир, или екшън сикуънса на стълбището в Букурещ, където ясно си пролича колко умело могат да снимат old-school екшън братята Русо. Явен минус в случая бе ненужната шейки камера, взета назаем от Пол Грийнграс и „Ултиматумът на Борн”, но за щастие поне 3D-то е стабилно и не води до прилошаване. Друго разочарование бе музиката на Хенри Джакман, макар че и аз не знам какво съм очаквал от бивш чирак на Ханс Цимер. Не казвам, че композициите му са слаби, но ме оставиха по-скоро със смесени чувства, защото бяха едновременно прекрасни и отвратителни – също като смехът на дете, болно от синдрома на Даун.

Не знам дали това може да се регистрира като расизъм или като позволена щета, но след целия този титаничен сблъсък, единствената жертва бе Бойната Машина Роудс /Дон Чийдъл/, свален в полет от лазера на Вижън. /казах Ви, че този е психопат!/ Както знаете обаче, който падне в бой за свобода, той не умира, следователно и Роудс оцелява, макар обездвижен за поне два филма напред. Не че ако беше загинал щеше да има някакво значение – дори феновете на MARVEL са на мнение, че да убият Роудс е все едно да убият Криско – на никого няма да му дреме. Горе споменах Спайдърмен и е редно да добавя, че новото актьорче /Том Холанд/ е перфектният избор, понеже за има-няма осем минути екранно време направи по-симпатичен Спайдърмен, отколкото сополивият емо Тоби Макгуайър и арогантното лайнце Андрю Гарфийлд успяха за пет филма и два рибуута.

Ще приключвам, защото го заслужавате! Въпреки че не ме остави без вътрешни рани, обективната действителност е, че „Войната на героите” е функционираща комиксова дихотомия с релевантни теми, задоволително оформление и изненадваща дълбочина. 13-тият филм на MARVEL от MCU е прецизно калкулиран риск и дава заявки, че компанията не смята просто да разширява, а да оптимизира Вселената си, особено след като и DC Comics дадоха своите претенции за съревнование. Ала нека тази „конкуренция” не Ви заблуждава, че между двете компании има някаква надпревара за качество – DC и MARVEL са просто лявата и дясната ръка на тялото, наречено Холивуд, което, като всяко нормално тяло, ги използва основно за чекии. Разликата е, че някои чекии са сухи и измъчени, а други Ви доставят удоволствие и „Войната на героите” е от втория тип.

7.0/10

Take Our Poll
Like this:

Like Зареждане…

Related