Двама млади се разхождали из ябълковата градина и обсъждали как ще се развиват отношенията им занапред. Семействата им вече приготвяли бъдещото сватбено тържество, но една мисъл като червейче не давала мира на младежа, който иска да бъде напълно сигурен, че е направил правилния избор.
— Кажи ми, скъпа, щеше ли да ме ревнуваш, ако мисля за някоя жена от моето минало, докато съм заедно с теб? Би ли се безпокоила, че мога да те изоставя? — попитал той. — Не, —усмихнала се девойката. — Вероятно, ти не ме обичаш…
— Ти смесваш нещата, за които говориш, — казало момичето. — Любовта няма нищо общо с ревността и със страха да изгубиш някого. Аз те обичам, но ако ти поискаш да си отидеш, защото не можеш да забравиш другата жена – добре, нека е така. Това ще е истината. Защото помисли – ако останеш с мен в такъв случай, това би означавало, че ме лъжеш. И ако останеш с мен, мислейки за другата – ти би заел мястото на онзи, който подхожда на мен. Този, който ни подхожда, не си отива. Няма за какво да се тревожиш. Всичко е наред.
— Много е странна твоята любов… Ти сякаш изобщо не умееш да се привързваш.
— Любовта, мили мой, няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш и да ревнуваш – означава, че не обичаш себе си. Означава, че ти се смяташ за по-лош от някого, страхуваш се, че няма да те обичат такъв, какъвто си. Не бива да се сравняваш с никого.
Ти си ти, имаш свой живот. Той ти е даден като дар от невидимия свят. Не го пилей да се сравняваш с другите. Това е заблуда. Ти трябва да виждаш само себе си и собствените си качества, да се вслушваш в сърцето си. Тогава няма как да сгрешиш…
