„Там витае особена енергия и приключението си струваше“, разказва д-р Радина Денкова за пътешествието си до тайнствения остров в Тихи океан.
Магдалена Гигова
„Великденските острови, които са чилийска територия, имат много особена енергия. Ние летяхме от Сантяго пет часа до тях, разгледахме, преспахме, на сутринта имахме още една екскурзия и отново летяхме пет часа към континента. Мнозина биха казали, че сме луди, но приключението си струваше”, разказа д-р Радина Денкова. Тя била поканена като консултант на конгрес по дерматология и естетична медицина в Перу и със съпруга й Симеон Денков решили да продължат престоя си в Южна Америка, за да разгледат колкото се може повече от чудесата й.
Ето разказът на д- Денкова за преживяното на това тайнствено място:
Радина и Симеон Денкови на Великденските острови.
„До Великденските острови има полети всеки ден. Някои туристи разглеждат бързо като нас, други остават цяла седмица на почивка. Най-интересни там, разбира се, са прочутите статуи – моаи. Направени са от слепена вулканична пепел, втвърдена като камък в т.нар. „фабрика” в дъното на местен угаснал вулкан. Там са ги извайвали и по особен начин с помощта на дървета са ги приплъзвали и са ги закарвали до определеното място, където са искали да ги издигнат.
В момента във вулканичния катер има повече от 900 недовършени фигури. Точно толкова са и на повърхността. Никой не знае защо и как е спряла работата. Местното население се състои от полинезийци. Голяма загадка е как са се заселили на този остров по средата на нищото. В началото са били доста, но при масовото изсичане на дървета, за да придвижват свещените фигури, в които се крият душите на техните богове, в един момен природата започва да им отмъщава.
Настъпва глад! Хората няма какво да ядат. Тогава местните стигат до извода, че трябва да спрат с изсичането на дърветата, ако искат да съществува техния остров. Мнозина са избягали с лодки от недоимъка, липсата на храна и слабите реколти, въпреки че най-близката суша е много далече. В един момент на острова остават само 1800 души. Мястото е голямо колкото Малта – дълго е около 20 км, а широко 11, но не е гъсто населено. Картините са пасторални – ливади, зелени треви, рай! Със заобления си мек хълмист релеф силно напомня нашата Дунавска равнина. По крайбрежието красиви вълни се разбиват в скалите. Енергията там е наистина особена – чувстваш се извън времето.
Мъжът ми, който е абсолютен материалист и не вярва на такива неща, също се съгласи, че във въздуха витае нещо различно. Имахме голям късмет. Падна ни се много интелигентен и информиран гид. Преди е бил журналист в Сантяго, но се оженил за местна жена – населението там се нарича рапа-нуи, и се преместил на острова. Страшно му харесва да развежда туристи и да усеща вкуса на свободата и спокойствието. Той ни разказа, че мястото е свещено и енергийно. В началоти си мислехме, че нещо ни омайва, но после сякаш почувствахме необикновената сила.
Това усещане се затвърди и от странното ни преживяване, когато гидът ни взе с колата си да отидем в националния парк под егидата на ЮНЕСКО, където се съхраняват прочутите фигури на хора с остри черти. По едно хълмче пътят вървеше нагоре, гидът ни спря колата, изключи я от скорост, но тя вместо назад по хълма, тръгна напред. Той обясни невероятното явление със специфичната енергия, която била една и съща на Великденските острови и в Бермудския триъгълник.
Много е интересно как живее населението. Въпреки, че е женен за жена рапа-нуй, чилиецът няма право да притежава земя. Това е за да не се продава на чужденци и да се запази за местното население. Децана наследяват правото да бъдат жители на острова по майчина, а не по бащина линия. Благодарение на връзките на нашия гид, обиколихме целия парк с фигурите, дори на места, където не е позволено влизането без специално разрешение. На Великденските острови е т.нар. „Пъп на света” – кръгъл камък, за който се смята, че е центърът на земния свят и мястото е невероятно енергийно.
Много хубаво преживяване си създадохме сами. В хотела ни сервираха европейска кухня, а човек когато отида не такова екзотично място, задължително трябва да опита храната. Тръгнахме из градчето и открихме старинна къща, на която имаше табела „ресторант”. Попаднахме в класически селски двор, където висок, едър мъж разпалваше скара. Покани ни на една дървена маса, скована от груби неодялани дъски. Той също беше чилиец, женен за рапа-нуйка.
Заселили се бяха на острова заради децата си. За да живеят прост и здравословен живот, да ходят на училище без да се боят за тях. Пък после ако искат да следват в Чили или в Америка, те да изберат. Това беше най-вкусната риба, която съм яла в живота си, а над нас трептяха най-едрите и ярки звезди.
Страхотно изживяване! Чаша вино, птички пеят и такова спокойствие те обзема – сякаш си извън времето. Всички проблеми, мисли са те напуснали и се наслаждаваш на гледката и живота в състояние на медитация. Съпругът ми беше много смешен, защото е изключително трезвомислещ, а се чувстваше по толкова особен начин, че започна да обвинява нашия гид как го е зарибил с „особената енергия”.
За едно денонощие, от което 10 часа полет, всяка секунда от преживяното наистина си струваше. Някой ще каже „Толкова път, за да гледате едни камъни!”. Но те са наистина уникални, единствени в света, а и кой знае дали скоро няма да изчезнат. Някои от тях са реставрирани, други очакват поправка, защото са съсипани. Местното население е загрижено, има организация по опазването на статуите.
Все още не е разгадана тайната защо толкова се отличават от коренните жители, които са с широки носове, нито защо са ги издигнали толкова далеч от вулкана и какво точно изобразяват. Затова и достъпът до националния парк е с билети, но те не важат за цялата територия. Природата веднъж си е отмъстила за лошото отношение към нея, сега вече я пазят.
Фигурите са били слепвани от вулканична пепел с природни смоли, а този материал лесно се дялка. Самата пепел е образувала големи каменни блокове, от които извайвали прецизни статуи с очи, ноздри, устни. Полинезийците ги приемали за божества. Племенните вождове изпадали в транс и „получавали съобщения свише”. Малко известно е, че внушителните богове не са просто забити в земята. Под нея се оказва, че имат крака.”
Разгадана ли е тайната?
Остров Пасха е разположен на 4000 километра от крайбрежието на Чили и е едно от най-загадъчните места на планетата. Върху повърхността му са разпръснати стотици гигантски статуи на хора със специфични черти на лицата. “Ще опитаме да определим точната възраст на статуите. Възможно е скоро да пренапишем изцяло историята на Полинезия”, разказва Колин Ричардс – британски археолог и един от първите изследователи, започнал проучвания на острова след 1914 г.
Той пояснява особената представа на местното население за света: “Полинезийците са смятали заобикалящия ги свят за живо същество. Затова, когато извайвали скулптури от скали, считали, че духовете се вселявали в статуите”, убеден е Ричардс.
Учени от университета Манчестър и университетския колеж в Лондон неотдавна разкриха част от тайните на мистериозния остров Пасха, известен още като Великденските острови. Те разгадаха произхода на огромните каменни шапки с червен цвят, които са поставени на главите на някои от гигантските статуи на хора.
Според специалистите „капите” са направени от скали, образувани от древен вулкан. Всяка от тях, с тегло от няколко тона, е била изработена в кратера, а после прекарана до долината по дълъг път, посипан също с червена вулканична пепел. Защо обаче шапките са поставени на главите на статуите и какво е било тяхното предназначение, учените все още не могат да кажат.
Изследователите не са наясно и със значението на друг древен артефакт, намерен със загадъчните червени шапки – каменна брадва, за която се предполага, че е може да е служела за жертво приношения.
Загадката на Великденските острови се „разбулва” поне веднъж годишно, но всяко откритие е съвсем малка част от големия пъзел.
Величествените статуи, които показват наличие на божествен живот изобразяват човешки фигури с височина от 1 до 11 метра. В кариерата в кратера на вулкана има много недовършени фигури, една от които е трябвало да бъде висока цели 20 метра. Странното е, че всички гледат към сушата и са обърнали гръб на морето. Телата им са представени само от кръста нагоре. Изследователите смятат, че това са високопоставени хора или герои на отдавна изчезнало племе.
Хипотеза за създаването им
Една от версиите за изработването на статуите е, че съседни племена или малцината оцелели от древна цивилизация са изработили фигурите от големи камъни. Първо са изсичали лицето. От едната страна издълбавали ров, за да могат да я изправят като зад фигурата изсипвали постепенно чакъл и пясък.
Предполага се, че са поставяли статуята на нещо като люлка или люлеещ се стол върху въжета. Теглели ги внимателно и така бавно я придвижвали до определеното място. Там фигурата била завъртана заедно с люлката си и изправяна, като отново насипвали чакъл и пясък, за да не падне.
Другите местни чудеса
В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго – церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите е загадка.
Друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света”. Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите – те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.
Из историята на острова
Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. сл. Хр. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата Рапа Нуи (16 век) там са живели около 15 хиляди души. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло.
През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. През 1877 г. там били останали едва 111 човека.
Рапа Нуи е единственото място в Тихия океан, където била съществувала местна писменост, наречена ронго-ронго, която е неразчетена и до днес.
Новата теория на учените е, че първите заселници на Великденските острови са пристигнали около 1200 г. пр. Хр.. Това заключение се базира на изследване, направено с помощта на модерния метод за радиовъглеродно датиране на проби от пръстта на острова. Разкритията оспорват широко разпространеното схващане, че цивилизацията, населяваща Великденските острови, е изчезнала внезапно. По времето, когато дошли холандските завоеватели пейзажът вече бил песъчлива пустош, без следа от естествената си фауна, а местното население живеело окаяно.
За този демографски колапс учените винят европейците. Те донесли непознати болести и отвели част от населението в робство. Плъховете, които пък дошли още с първите полинезийски заселници и се разпространили мълниеносно из острова и също ускорили загиването на цивилизацията.
На научна конференция през 2008 г., изследовател на демографски проблеми представил доказателства, че популацията от плъхове вероятно е достигнала 20 милиона, тъй като на острова нямало естествен хищник, който да регулира броя на гризачите. Според него плъховете унищожили палмовите семена, в резултат на което дърветата изчезнали.
Любопитно
През 1722 г. на 5-ти април Якоб Рогавен акостира на острова. На тази дата се падал Великден. Така и кръстили острова.
В почвата на Великденските острови учени са открили биохимични вещества, които забавят стареенето и удължават живота. Те действат на мишки и могат да доведат до създаването на хапче, отлагащо старостта, съобщиха в. “Индипендънт” и Би Би Си, като се позовават на публикация в сп. “Нейчър”.
