Писмо на римски войник

8
Добави коментар
borsi
borsi

Че се притеснява за тяхното здраве и че е искал отпуск от командира, за да може да ги посети (обратно в родния си град в Египет).

Семейството на войника са хлебари. Името на войника е латинско, но явно е получил образование на гръцки (езикът на писмото, написано много правилно граматически). Писмото е писано в Панония (днешни Западна Унгария и Източна Австрия) където е служил и е стигнало предназначението си, защото е открито в един от най-старите градове в Египет, Фаюм който е разположен западно от Нил край голям оазис. Войникът не се е доверил на римските пощи (въпреки, че ги е имало), защото на гърба на писмото се вижда, че то е изпратено чрез един от по-старите войници ветерани, чието име също е латинско, а не гръцко или египетско.

Чудя се как ли се отразявал суровия климат в Централна Европа на човек роден и израсъл в Египет? По груба сметка писмото е писано по времето на император Каракала, малко преди или малко след това. Римските войници са минавали тежко обучение през новобранския си период който е траел 4 месеца. Един войник е трябвало да може да измине 29 км. в нормален ход, а след това още 35 км. в бърз ход. Това с 45 кг. на гърба, плюс тежестта на Лорика сегментата (бронята на войника) която тежи около 14 кг. колкото тежат и днешните бронирани жилетки. Щитовете са тежали около 7 кг. След този финален изпит започва сериозното обучение с различни оръжия, плюс така наречената днес тактика (образуване на различни формации в движение), в някои случаи и плуване. Основната дажба на войника се е състояла от 2-4 кг. пшеница на ден.

При възможност разнообразявана и с други продукти, но пшеницата във вид на каша или варено жито с малко сол, е била основното ястие. На войниците които са наказани се давала дажба в ечемик. Хляб се е пекъл само при възможност или в легионерските лагери които често са били почти като малки градове с всички необходими удобства. След новобранския период и обучението, които траят около 1 година, войниците въобще не бездействат. Около 2/3 от времето си всеки войник прекарва в различни занимания, разпределяни в годините. Примерно 4 години при дърводелците, после 4 години при каменарите, зидарите, ковачите, а после се усвоява друга професия, готварство, грънчарство и какво ли не, всичко необходимо за да може една група хора да оцелее във всяка точка на империята. Целта е един войник към края на службата си освен останалите си умения, да има и няколко професии. Много от римските пътища, бани, акведукти и обществени сгради в провинциите са строени от войниците по време на мирните периоди на службата. Заплатата се получавала 3 пъти годишно, като в някои случаи са предвидени и премии. Офицерите често неофициално са влизали в роля на касиери или банка за войниците. Когато една римска центурия (рота) воювала, не всички войници участвали по едно и също време в бойните действия. В началото на битката отпред винаги заставали най-младите и неопитни войници, за да могат старите войници зад тях да ги поощряват в началото на битката. След около 6-8 минути бой, втората редица пристъпвала напред, а първата отстъпвала с една крачка. После третата, а първата прави още една крачка назад и т. н. Идеята е войниците да не се преуморяват по време на битка. Така, често се случвало докато първите няколко редици да се бият, последните да си почиват, хапват на крак, да превързват рани ако имат или да мятат зарове както са в строя, преди да дойде отново техния ред да се бият. Службата била 16 години, но след нея се очаквало войникът да остане поне още 4 години и така реално войнишката служба се е проточвала 20 и 25 години. При пенсиониране се получавала солидна сума която да осигури на войника някакъв старт в цивилния живот.

Бившите военни, дори освободените поради медицински причини (тях също уволнявали с почести) имали по-висок статус от римските граждани и в някои случаи били освобождавани от данъци. По време на служба, особено първите години, подобно на днешните войници от френския чуждестранен легион на войниците е забранено да се женят, защото не е ясно дали няма още утре да бъде засилен целия легион в някоя друга точка на империята. Много от войниците обаче имали местни момичета за приятелки, а около лагера на легиона изниквали цели градове много от които съществуват и днес.