Няма по бленувано, възхвалявано, описвано и изследвано чувство от любовта. Любовта е основната христианска ценност, тя е втъкана във всяко произведение на изкуството, литературата, религията, тя дори е причина за войни. Знаем, че причините за това винаги са икономически, но водени от идеализирането на любовта, предпочитаме да върваме, че тя е причината за Троянската война – така е по-романтично.
Любовта е издигната на пиедестал. Тя е култ. Тя е превърната в основна цел на нашето съществуване и трябва, трябва, трябва да я имаме!
„Когато говорим за любов, обаче, любов ли имаме предвид?“
Припомням си този въпрос на Самюъл Бекет винаги, когато в психотерапевтичната си практика се сблъсквам с проблематика, за чиято причина се изтъква любовта: „Обичам го/Обичам я и за това търпя…“. Това, което се търпи и то често с години е насилие – емоционално, физическо или и двете; болезнена неудовлетвореност, прерастваща в невротизъм и болести. Години, прекарани в нещастие, невъзможност да се прекрати връзката, с убеждението, че всичко това е от любов – към него или нея. Не, това не е любов, не е.
Продължава в сайта www.harmonia-center.com!
