Притискането на пазара на мед (Corner), 1887 – 1889 г. Фалитът на Comptoir d’Escompte (Discount Bank) и борсовите операции на Société des métaux
В нощта на 4 срещу 5 март 1889 г. самоубийството в Операта на виден, смятан за преуспяващ банкер, брат на известен герой от Френско-Пруската война, полковник Пиер Филип Денфер-Рошро тогава влиятелен политик, шокира силно не само френското общество, но и финансовия свят във Франция, Европа и света. Банкерът е замесен в една от най-големите спекулативни машинации през 19 век, завършила с печален край.
Имената на големите френски банки – Societe Generale, BNP Paribas и Credit Agricole (доскоро, Crédit Lyonnais) – са познати на повечето, но липсва едно име което е било част от този ешалон през 19 век. Comptoir d’Escompte (Discount Bank), банка която е била ангажирана в търговското и инвестиционно банкиране, финансиране на международната търговия, кредити за фондовия пазар и ангажираност с държавни облигации. В тесните финансови мрежи и връзки през 19 век във Франция, Comptoir d’Escompte са посветени и плуват в свои води, в едни от най-големите сделки и често работят в тесни връзки със създадената през 1800 г. от частни банкери и с подкрепата на Наполеон (който е бил най-големият акционер) Banque de France.
През 1887 г. един самоук, тръгнал почти от нулата, но иначе талантлив фабрикант новатор на име Пиер-Йожен Сьокретан, забелязва покрай сделките си с калай и олово, че има недостиг на пазара на мед и че глобалните запаси на мед са паднали до само 40 000 тона, а цената в Лондон е £ 38. Същия е създател и председател на Société des métaux (Société industrielle et commerciale des métaux), група от 6 предприятия в индустрията с цветни метали във Франция. Обръщайки се към Comptoir d’Escompte, Paribas и банка Hentsch (собственост на швейцарци) той успява да си осигури подкрепа за около 60 милиона франка и започва да купува мед, като идеята му е да наложи контрол на световната търговия с този метал, да повиши цените, да контролира доставките и по-високи цени за продукцията си. Само за 3 месеца цените се качват на £ 86 за тон. В на картела които се опитва да овладее годишното производство и предлагане на мед в света от 540 000 тона, се включват английски, шведски, американски и испански производители и спекуланти.
Спекулацията води до бързо свиване на пазара и недостиг на мед в света, но докато другите преработватели на мед изнемогват, не така стоят нещата с производителите. Високите цени на метала пришпорват откриването на нови медни мини в Чили, САЩ, Мексико, Австралия и дори в самата Европа където стари смятани вече за нерентабилни мини се отварят отново. Société des métaux трябва да купува за да поддържа цените при засилващото се предлагане, като положението се влошава и от излезлите на мода в края на века в корабоплаването огромни ветроходи превозващи сравнително бързо руда или големи количества метали от една точка на планетата до друга. Цени на медта на лондонската борса
След сравнително малка корекция при цена от £ 86 цените на метала продължават да се качват и достигат в края на септември 1888 г. £ 100 за тон. Разрастващия се скандал през 1888 г. с компанията по изграждане на Панамския канал (Compagnie universelle du canal interocéanique de Panama) обаче, влошава положението и банките спират или намаляват силно финансирането на спекулацията с мед. До началото на декември цените на London Metal Exchange (LME) спадат до £ 77, но картелът спекуланти успява да удържа цената и дори в следващите седмици тя отбелязва известно повишение.
В края на година фондовата борса в Париж се тресе от скандала с Панама, а на 4 февруари 1889 г. панамската авантюра е обявена в ликвидация. 85 000 акционери и притежатели на облигации са загубили почти изцяло инвестициите си. Това удря целия банков сектор, но най-уязвими се оказват Comptoir d’Escompte (Discount Bank) които са силно замесени в спекулациите на картела опитващ се да овладее световния пазар на мед. В допълнение на кредитите по закупуване на мед на Société des métaux, банката е поела и гаранции по форуърдни договори извън възможностите си и е заела сама позиции в ливъридж, в желанието си да увеличи още повече печалбите си.
В началото на март 1889 г. от Banque de France силно обезпокоени от от случващото и слуховете във финансовите среди, викат управителя на Comptoir d’Escompte, Йожен Денфер-Рошро и искат от него подробна документация. Той обаче се самоубива още следващата вечер в Операта. Малката и притежавана от швейцарски собственици частна банка Hentsch е пометена, а голямата Comptoir d’Escompte се оказва в не по-добро положение. Проблемът е, че банката е ключов фактор в търговията с акции, в синдиката от банки и брокери около фондовата борса в Париж. Banque de France прави опит да я спаси и събира 100 милиона франка притискайки другите банки да финансират начинанието, но през април банката е обявена в ликвидация. Мястото и заема Comptoir national d’escompte de Paris (CNEP), която е част от Paribas.
Paribas са също силно засегнати от скандала, но за тях големия удар идва от фалита на Compagnie universelle du canal interocéanique de Panama. Въпреки това се окачва, че ръководството на банката е замесено и в и в спекулациите с мед на Société des métaux. Акциите на банката падат, но тя успява да оцелее, след като Banque de France успява да организира нейното спасяване с частни средства. Société des métaux (Société industrielle et commerciale des métaux) фалира, а пазарът на мед в Лондон буквално се срутва за 2 месеца от £ 79 на £ 35, под цената преди започване на тази авантюра.
Няколко години по-късно Сесил Роудс, тогава собственик на медни мини в Конго и Родезия впечатлен от опита във Франция организира около лагерния огън нов опит за овладяване на пазара на мед през 1895 г. Той обаче също се проваля, макар не така гръмко поради политическите боричкания в южната част на Африка между Сесил Роудс, Пол Крюгер, Леандър Джеймисън и други. Опитът обаче и политическите борби в тази част на света водят до катастрофа не само на акциите на медните, а и на златните мини в Южна Африка на фондовите борси в Лондон и Париж.
