► 1. Доналд Тръмп – това не е Хилъри Клинтън
Звучи по-банално, отколкото е всъщност. Не всеки е готов да види бившия държавен секретар на САЩ и първа дама като президент на страната. Говорим не само за републиканците. Тя предизвиква съмнения и у безпартийните и дори у демократите. Хилъри Клинтън въплъщава династичните принципи в американския политически елит. Освен това, човек, толкова дълго заемал различни публични държавни длъжности като Хилъри Клинтън, неизбежно успява да направи множество грешки, които сега ще бъдат използвани против нея.
Става дума преди всичко за скандала с използваната от Клинтън лична електронна поща за служебни цели. С този пример става ясен главният й проблем: надменността на човека с власт, с която той се възползва от всевъзможни полагащи му се привилегии. Ако тя се беше извинила веднага, скандалът с електронната поща отдавна нямаше да се обсъжда. И, разбира се, роля в отношението към сегашните кандидати играе сексизмът, заради който мнозина не са готови да приемат като президент Хилъри Клинтън, която преди това се представи така успешно като сенатор от щата Ню Йорк.
► 2. Доналд Тръмп говори така, че да го разбират
Макар много негови изказвания да са лишени от всякакъв смисъл, а в едно и също предложение той да е в състояние да твърди напълно противоположни неща, Тръмп говори така, че го разбира всеки, който донякъде си служи с английски. На никого не се налага да търси в речник или да де оправя със сложни подчинени изречения. И понеже хората разбират Тръмп, струва им се също, че и тях също ги разбират и ги взимат на сериозно.
► 3. Хората вярват на Тръмп
На пръв поглед в това твърдение няма никакъв смисъл. Но понеже Тръмп все по-често се оплита в противоречия, използва взаимоизключващи се теории и становища, у много хора се появи усещането, че той е откровен.В тази предизборна надпревара, където за всяка група избиратели се пише отделна реч, „автентичността” на Тръмп е много по-важна от премислените до най-дребния детайл концепции, които често са безлични и наизустени.
► 4. Неговите икономически успехи са очевидни
Почти всеки ден стават известни подробности за това, че бизнесът на така наречения мултимилионер от Ню Йорк отдавна не е толкова успешен, колкото Тръмп се опитва да демонстрира. Впрочем, тези съобщения въобще не вредят на създадения от самия Тръмп образ на успешен бизнесмен. Отчасти заради това, че неговата бизнес империя се вижда и с „невъоръжено око”: голф игрища, казино и не на последно място – прехвалените небостъргачи на Тръмп.
► 5. Той не се страхува да си създава врагове
Неговото самохвалство, неговите оскърбления, неговите нападки служат на мнозина като доказателство, че Доналд Тръмп не го е страх да си създава врагове. В това виждат и потвърждение за неговата сила, най-вече, когато става дума за приоритета на интересите на Америка пред всички останали. Макар че много от неговите поддръжници не сквернословят и не оскърбяват жените, те все пак възприемат това като доказателство за сила, която се очаква от лидера. А и за тях Тръмп е пример за това, че в тази страна, където съществуват много култури и религии, някой най-после се е измъкнал от плътната мрежа на условностите и обществените норми.
► 6. Тръмп защитава и успокоява
Никой не очаква от Доналд Тръмп обмислени, последователни и детайлно разработени планове. В отговор на страха и неувереността на последователите си, той предлага красиви жестове и гръмки концепции. Той създава зона на емоционален комфорт, изолиран от околния свят. А именно заради това на много хора им стана толкова скучно. Мнозина не искат никакви въпроси, никаква необходимост да се изгражда собствено отношение към житейските предизвикателства – те искат само прости отговори.
► 7. Всичко трябва да си остане такова, каквото никога не е било
Доналд Тръмп мечтае за велика Америка от миналото. Но същевременно това не е нищо друго, освен нежелание да се признае фактът, че живеем в глобален свят. В тази предизборна надпревара единствено Тръмп предлага на хората лекарство срещу страха от промени. Неговият лозунг „Хайде отново да направим Америка велика” е лозунг, който обединява всички, които не желаят да вървят напред и да се развиват, които се боят, че икономическото благополучие няма да продължи дълго. Доналд Тръмп е олицетворение на отказа от глобализация, чиито причудлив символ стана прословутата стена на границата с Мексико, която той обеща да издигне.
► 8. Доналд Тръмп – това е резултат от еволюцията на Републиканската партия
От 70-те години насам Републиканската партия на САЩ се развиваше в посока, която отблъсна много от старите й избиратели. Феноменът Тръмп е резултат от това развитие. Самата партия го създаде със своя антиправителствен курс и съсредоточаване върху икономическите елити. Традиционните й избиратели, „бялата” средна класа са потърпевши от курса на глобализация и от конкуренцията на нископлатените имигранти. Всъщност, основните консервативни ценности на партията на Линкълн бяха отслабени от самите републикански екстремисти, което после доведе и до появата на Тръмп.
► 9. Последен шанс за белите мъже
За демократите бялата средна класа в САЩ вече не играе жизненоважна роля. Но републиканците все още могат да разчитат поне на нейните гласове, които са им необходими за победа. Обществото обаче се променя, не по-късно от 2050 година мнозинството американци вече няма да са бели. Именно затова сегашните избори трябва да са едно от последните, на които белият избирател на средна възраст, който представлява американската средна класа, все още има решаващо влияние. И никой не може по-добре от Доналд Тръмп да използва за своите цели желанията, страховете и надеждите на тези хора.
► 10. Доналд Тръмп – това не е Хилъри Клинтън
В политическите кръгове на Вашингтон сега е популярен афоризмът: „Малко вероятно е да победи Доналд Тръмп. Но е много вероятно Хилари Клинтън да загуби”.
