5 неща, които не бива да казвате на един учен

1
Добави коментар
Hristofer
Hristofer

Ралф Емерсън, прочут американски писател и мислител, казва: „Чудесата на съвременната наука далеч превъзхождат чудесата на древната митология.“ Разбира се, без да се учудваме от този факт, все още има хора, които не вярват в еволюцията на човешкия вид и смятат, че ние сме произлезли от странно необясними органи. Нека спрем дотук с нелогичните примери.

Учените са хора, отдадени на каузата да разберат как функционира светът и как ние може да се впишем в него. Точно така, далеч сме от ренесансовото мислене, че човек е в центъра на Вселената. Обаче като във всяка друга сфера, ще се намери някой да противостои на вашите твърдения и да ги подложи на съмнение. Нека видим примерни 7 изказа, които не бива да правите пред един учен, освен ако не искате да го ядосате и да извади дебелите книги.

1. „Това е само научна теория, не може да сме сигурни.“

Е, сигурни сме за Еволюцията на човека на 99.9999999%. Чрез нагледните снимки (скелет на маймуна и скелет на човек) ще видите надграждането и видоизменянето на органите с цел приспособяване (адаптация) към биологичните, климатичните, географските и др. промени, които настъпват с всяка следваща ера.

2. „Науката е вид вяра, също.“

Няма нищо общо между тях. Вярата кара хората да се оповават на неща, които не могат да бъдат доказани, просто защото не съществуват. Науката подлага на множество прецизни изследвания своите твърдения, за да покаже, че те действат по определен начин. Науката е система от взаимосвързани и взаимодействащи си елементи. Пробвайте да скочите от леглото и да полетите – упс, гравитацията бързо ще ви свали на земята.

3. „Винаги има две страни на една теория.“

Напоследък се прокрадва идеята за религиозно преподаване в училище. Не, не и пак не. Абсолютно ненужно и объркващо рационалното мислене на малките деца. В книгата „Делюзията Бог“ , биологът Ричард Докинс дава множество примери с направени социални експерименти, които завършват с един и същ извод: Високата моралност на даден човек е пряко пропорционална на неговото образование, а не религиозност. Интересното е, че религиозните хора са по-склонни да осъждат и сочат с пръст останалите хора (особено тези с различна сексуална ориентация, раса и т.н.)

Горните твърдения са направени и на базата на статията „Защо религията е за тези, които не разбират науката“

4. „Не всички учени са съгласни с глобалното затопляне.“

Ако не са съгласни и смятат, че то е свързано с някаква конспиративна теория около САЩ, те не бива да се наричат учени.

5. „Науката не знае всичко.“

Да, но науката прави революционни открития на базата, на които ние се развиваме и надграждаме своите знания. Ако прибягваме към псевдонаучни, астрологични и свръхестествени обяснения се връщаме хилядолетия назад, закотвяйки унаследения потенциал за проектиране на бъдещо желано развитие.

Религиозните мисли и обяснения са били присъщи на хората от онези далечни епохи, в които не се е изисквало интелектуално усъвършенстване и надграждане. В днешно време – „Невежите презират науката, простите и необразовани хора се възхищават от нея, а мъдреците я използуват за своите цели.“ Ф. Бепкън

Източник: www.whatculture.com

Use Facebook to Comment on this Post