Тя е от поколението “Златни момичета” на българската художествена гимнастика. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес заради спечелените си 4 златни медала с максимални оценки 10, както и с петия си златен медал (многобой) от Световното първенство във Варна през 1987 година. Тя има златен медал на лента и бронз в многобоя от Валядолид (1985), въже и бухалки, както и сребро на лента във Флоренция (1986), лента и обръч в Хелзинки (1988), злато на обръч и въже, сребро с топка и сребро в многобоя от Сараево 1989 година.
Тя е любимото ми “златно момиче” и един от хората, заради които се гордея, че съм българка. Бианка Панова!
Срещнах я преди около 7-8 години в една спортна зала, където ходех да спортувам под нейното вещо ръководство. Дотогава благоговеех пред таланта и спортиста. После се влюбих в човека, стоящ зад отговорната титла “златното момиче”. Толкова деликатна, фина, интелигентна, крехка и можеща жена, че много бързо я обикваш. Чувстваш я близка. И завинаги пазиш специално място в сърцето си за нея. Същевременно не спираш да се възхищаваш на волята, духа, издръжливостта и характера й. Преди няколко години прочетох книгата й – “В името на голямата цел – зад кадър” и ревах като магаре. Тогава си дадох сметка колко силна психически е тази подтискащо слаба физически жена. Разбрах и, че голям спортист не се става с глад, бой, макаренковски методи, унижения и травми за цял живот. А с любов. “Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се плаща за това да бъдеш “златно момиче” тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката…”, пише Бианка във встъпителните си думи. И допълва: “Не съдя никога, просто осветлявам даден период от спортната ми кариера.” А после разказва каква е цената, която едни крехки момичета плащат, за да се окичи един треньор с ореола “… няма грешка”. Сподели ни нейната истина, още една гледна точка. Без да съди, да сочи с пръст и да лепи етикети. И после понесе с достойнство, деликатност и усмивка всички хули и обиди, които изсипаха върху нея онези, които не бяха готови да видят и прочетат мнението й, позицията й, честността, прямотата и откровеността й. Не отговори на жлъчта и обидите с обиди и жлъч. Както правят истински големите. Пазя си тази книга и посланието, което Бианка Панова ми написа, с много любов. И винаги ще съм благодарна, че животът ме е срещнал с тази невероятна жена, макар и за кратко!
Честит рожден ден, Бианка Панова! Удивително вдъхновяваща си! И наистина си златна! Завинаги! Бъди здрава и благословена!
