Транспортен хаос обхвана Франция само 9 дни преди началото на Евро 2016, съобщава АФП.
Това е осмата стачка на служителите на държавните железници „SNCF” през последните три месеца. Блокирани са между 1/3 и половината влакове във Франция. Заявката е протестът да продължи докато не бъдат изпълнени исканията им за по-добро заплащане и трудови условия.
Същевременно работниците в метрото в столицата Париж и пилотите на „Еър Франс” възнамеряват от утре също да започнат свои стачни действия.
„Тази седмица ще видим най-голямата мобилизация за три месеца” протести, заяви ръководителят на влиятелния синдикат „CGT” Филип Мартинес.
Миналата седмица петролните рафинерии в страната спряха да работят заради работнически блокади, организирани от CGT.
Въпреки затрудненията, които различните протестни причиняват в ежедневието на обикновения французин, скорошно проучване показа, че 46% от жителите на страната подкрепят исканията на профсъюзите.
Протестите обаче затрудняват провеждането на Европейското първенство по футбол, което трябва да започне на 10 юни и се очаква да привлече милиони чужди посетители в рамките на месеца на провеждане.
В рамките на стачката в „SNCF” голяма част от влаковете за Испания и Италия са спрени.
Железопътната стачка се отличава с някои специфични искания за държавния сектор, но може да бъде разглеждана и в рамките на по-широките протести, предизвикани от трудовите реформи на правителството.
Те целят „по-гъвкави” условия, които да помогнат за намаляване на високата безработица в страната. Предвижда се увеличаване на допустимата работна седмица до 46 часа при такова желание от работодателя. От 2000г. тя е фиксирана на 35 часа. На компаниите се дава правото също така да уволняват и назначават по-лесно служители.
Законодателната инициатива на социалистическото правителство, която трудно може да се определи като лява, също предполага, че компаниите ще могат да налагат условия извън традиционните за страната трудови споразумения в отделните индустриални сектори.
Мерките провокираха многохилядни демонстрации и не получиха достатъчна подкрепа от парламента, включително сред депутатите от Социалистическата партия на Оланд. Така правителството реши да използва конституционен механизъм, с който законодателния орган да бъде заобиколен и те да бъдат приети с президентски указ.
Самият Оланд отказва да обмисли промени в реформите и обвинява протестиращите за парализирането на страната преди футболния форум.
„Образът на парализираната страна е в съответствие с най-лошите клишета за французите”, заяви говорител на социалистическата партия, цитиран от АФП. Според профсъюзите мерките ще доведат до срив в работническите права, а някои студентски и ученически организации виждат провал в създаването на „истински” работни места за младите.
Реформите обаче провокираха активизацията на далеч по-дълбоки леви политически движения в страната, включително такива с анархисти и антиинституционален характер. За разлика от профсъюзите, те не само оспорват легитимността на промените в трудовия кодекс, разглежгдани като покровителство за бизнеса, а критикуват цялостния характер на политическия процес и обществения договор заради върховенството на неолибералните икономически доктрини в тях.
Израз на тези настроения станаха нощните протести „Nuit Debout” (Будни цяла нощ, още превеждано Будна нощ и Нощна стража), при които от края на март насам се окупират централни площади в големи градове. Те включват в себе си асамблеи на участието, при които на всеки присъстващ се дава думата посредством микрофон, както и много други форми на колективно действие – акции, публични лекции, концерти и други.
Общото недоволство доведе до редица демонстрации, в които се включиха организирано и привърженици на Социалистическата партия на Оланд. При много от тях се стигна до сблъсъци с полицията и арести.
