При посещение на кралицата лорд-мерът я посреща на Темпъл Бар, символичната градска порта. Тя му се покланя и моли за разрешение да посети суверенната му държава. Той й позволява достъп, като й предава държавния меч. При подобни държавни посещения ,,с тогата и златния си синджир лорд-мерът блести сред своето обкръжение, облечено в средновековни одежди, и кралската свита, чието облекло протоколът ограничава до обикновени служебни униформи“.
Лорд-мерът придружава кралицата през своя град. Според Дес Грифин причината е ясна:
,,Лорд-мерът е кралят. Кралицата е негов поданик. Кралят върви винаги напред. Кралицата го следва на една-две крачки отзад.“
Важен повратен момент в британската история вече беше осветлен, макар че, разбира се, никой не би го признал официално. Предполага се, че около 1815г. фамилията Ротшилд се домогва до контрола над английската икономика заедно със Ситито и другите му филиали. Така тя контролира не само Англия, но и всички останали държави в Европа.
Превръщането на Германия в силна държава е сериозна заплаха за Короната и нейното господство в Европа както в икономическо, така и във военно отношение.
Възходът на новия Германски райх в края на 19. век има едно име: Ото фон Бисмарк, ,,Железният канцлер“. През 1871г. той е провъзгласен за първият канцлер на Германия. При неговото управление е постигната победа над Австрия и със 700-хилядна войска е извоювана победа над французите в битката при Седан.
След 1884г. Германия придобива множество колонии в Африка, с което видимо застрашава плановете на Короната да разшири експанзията си на Черния континент. Германия насърчава бурите в Трансваал и Оранската свободна държава, докато се стига до войната с Англия от 1889г. до 1902г. В Тихия океан до 1902г. Германия придобива Каролинските Маршалските и Маринаските острови, части от Нова Гвинея и Самоа, както и важна военноморска и търговска база на полуостров Шандун в Китай. Проектът на Германия да построи четиринайсет нови военни кораби също можел да се превърне в сериозна заплаха за Англия.
За да противодейства на надвисналата опасност, международното банкерство, което по онова време е лишено от участие в икономическото развитие на Германия, търси начини да изолира и контролира страната. В резултат на това между 1894г. и 1907г. се стига до сключването на редица договори и съглашения, които гарантират,че Русия, Франция, Англия и други държави ще се обединят срещу Германия в случай на война.
Борбата за суровини – разбира се, на първо място трябва да споменем петрола – е друг аспект, често пропускан във връзка с Първата и Втората световна война. Причината за това поне в някаква степен се дължи на промяната във воюването. Само за няколко години военната индустрия прави квантови скокове в развитието си. Вече не става дума единствено за числено превъзходство, а за военни машинарии като самолети и танкове, снабдяване с гориво, оптимизиране на доставките чрез сухопътен и морски транспорт. Историята на колониалната политика в основата си е историята на борбата за суровини с цел постигане на икономическо и военно надмощие. Може ли да се говори за ,,случайност“ или за хуманни и добронамерени демократични намерения, когато могъщите държави като САЩ, Великобритания, Франция и Германия открай време насочват вниманието си към Близкия и Средния Изток или към Африканския континент? Битката за черното злато (и другите суровини) има решаваща роля в двете световни войни!
Макар привидно да изглежда, че в началото на 20. век в света цари мир, зад кулисите отдавна кипи подготовка за световна кървава баня – стартовият сигнал за един век на войни и катастрофи.
Планът на задкулисната политика е всички държави да се молят на колене за мир.
Бавният, но постоянен упадък на Германия започва от този момент и достига апогея си след Втората световна война, когато държавата изпада в политическа и правна недееспособност.
Днес повечето историци са единодушни,че капката, която прелива чашата и води до Първата световна война в периода 1914-1918 година, е банален конфликт между Австрия и Сърбия. Поне така пише в учебниците по история. Обикновено се премълчават политическите, икономически и геополитически причини, свързани със Сърбия, и тогавашният проект за железница от Берлин до Багдад.
Скритите сили използва тази ,,искра“, за да предизвикат световната война, която е планувана, или предречена четиридесет години по-рано от Албърт Пайк.
На 2 август 1914г. Австрия и Сърбия влизат във война. Още на 3 август Франция също се включва във военните действия, а на 4 август я последва и Белгия. В същия ден Англия обявява война на Германия, въпреки единодушието на английският кабинет, че събитията на континента ,,юридически не задължават Англия да встъпи във войната“.
Ясно е желанието на международното банкерство да види всички Велики сили като участници във войната. То знае, че без незабавната намеса на Англия няма начин да бъдат спрени германските въоръжени сили.
Болшевишката революция в Русия – падането на царизма през 1917
Когато през 1914г. избухва Първата световна война, Руската империя е много зле подготвена за
воденето на бойни действия. При това няма значение, че числено тя превъзхожда всички участници във войната. Решението на Русия да се включи във военните действия поставя началото на невъобразима национална катастрофа.
Въпреки броя на руските войски по чисто технически причини не съществуват предпоставки страната бързо и успешно да излезе от войната. Обсегът на действие на руските оръдия е в пъти по-малък от този на германските. Освен това те са изключително стари и едва успяват да произведат по няколко изстрела дневно, докато германската армия разполага с модерно оборудване. Артилерийските сблъсъци са по-скоро игра на котка и мишка.
Но коварният ,,удар с кама“ идва от съюзниците. Британската корона е обещала на Русия пълна подкрепа и помощ в случай на война. След влизането на Русия във войната Англия изведнъж намалява помощта си на около десет процента от договореното. Очевидно финансовите монополисти са искали, напълно в унисон с начертания от Албърт Пайк план, да доведат Русия до ръба.
Междувременно на бойното поле загиват милиони руснаци. Само през 1915 и 1916г. на Източния фронт, в битките за Полша и Литва, руската армия претърпява загуби за милиони.
Докато военните действия следват своя ход по бойните полета, подготовката за политическия преврат върви с пълни обороти. Революцията избухва през 1917г., царят е свален, временно правителство поема управлението на страната.
Подстрекателите
Най-напред нека се спрем на един от задкулисните организатори на Руската революция: натъкваме се отново на споменатия вече Якоб Шиф, който играе централна роля в тези събития.
Якоб Хенри Шиф е роден през 1847г. във Франкфурт на Майн и израства там в съседство с влиятелната фамилия Ротшилд. През 1865г. заминава за Ню Йорк, където през 1875г. започва работа в банката ,,Кун, Льоб и сие“, а през 1885г. става неин директор.
Както доайенът на фирмата, Кун, така и Шиф е член на тайната ложа ,,B’nai B’rith“.
Ако се обстрахираме от деловите занимания на състоятелния финансист, на очи се набива другата му сфера на действие, в която има нещо от тайните служби. Става дума за пожизнените му усилия да навреди на Русия, да й създава напрежение при всеки удобен случай. Американските финансови среди, най-общо казано, от години са заклети врагове на царския режим и умело успяват да осуетяват всички руски заеми. В писмо до лорд Ротшилд от 4 парил 1904г. Якоб Шиф пише:
,,Горд съм, че бях в състояние да осуетя всички усилия, правени от руснаците по различно време през последните четири или пет години, да спечелят благоразположението на американския пазар за своите заеми/кредити.“
Да разгледаме още интересен факт, на който Волфганг Егерт обръща внимание в книгата си ,,Тайният Ватикан на Израел“:
,,Вместо това през 1905г. Шиф успява да уреди три големи заема за Япония, за което, в знам на признание за оказаните услуги, получава от микадо Ордена на свещеното съкровище. Друг е въпросът, че той го прави единствено с цел да спомогне за победата на Япония и да ускори социалното напрежение в Русия. Не на последно място става въпрос за факт, който самата ,,Велика еврейска национална библиография“ признава: че той е бил нюйоркският банкер, който ,,осигурява на Токио средствата за воюване“.
,,Юдише пресе“ пише следното в броя си от 15 октомври 1920г.: ..Той (Якоб Шиф) финансира войната на Япония срещу Русия.“
