Мнението е на психоложката на „Здравница” доц.Маргарита Бакрачева.
– Защо е важно децатга да изразяват емоциите си?
– Под емоционална интелигентност се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и те да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоциите за мисленето и поведението. Това е сравнително нова област на изследване в психологията.
Изразяването на емоциите е начинът, по който детето може да придобие емоционална интелигентност. Така разбира, че когато е ядосано и гневно може да покаже това, но по социален или проемлив начин. От друга страна, изразяването на емоциите води до възможност за тяхното по-лесно и правилно разпознаване, както и до разпознаването им в другите и проява на емпатия (съчувствие). Разбира се, изграждането на правилен модел за изразяване на емоциите зависи от контрола и умението на родителя да насочи изказа им в правилна посока.
– До какво водят неизразените емоции?
– Всяка неизразена емоция се трупа и започва да таи собствената си енергия, която се увеличава, в един момент избухва и става неконтролируема. Това важи за хората от всички възрасти. В хода на живот човек индивидуално усвоява умения за освобождаване на напрежението по косвен начин – със спорт, хоби или любимо и предпочитано занимание.
– Как да свържем емоциите с потребностите на детето и да бъдем разбиращи родители?
– Това е една от по-сложните задачи на родителя, проявата на емпатия. Това означава отчитане и разбиране, но не и съобразяване с конкретната емоция, което именно изисква проявата на устойчивост, така че родителят да не промени забрана, наказание или решението си, воден от негативната емоция на детето. Това, което е добре да направи, е да му покаже, че го разбира, но може или респективно не може да приеме емоцията като основа зьа мнението или решението си. Така подчертава, че уважава детето, без да променя възпитателната рамка.
– Как да подкрепим децата си да развиват емоционална грамотност?
Обръщайки внимание на емоциите и чувствата им, показвайки им и че ние самите имаме емоции и чувства. Косвеният пример – начинът, по който ние самите реагираме има най-голямо значение. Това е реалността, която детето вижда и на която реагира в най-висока степен. Последователното реагиране с одобрение или неодобрение на някои постъпки, без да се дават квалификации и етикети формира у детето нагласа да изразява мнението си, без да наранява другите.
– Как да не се стига до другата крайност- порасналото дете да развие прекалена емоционалност и желание да натоварва другите със своите емоции?
– Тази нагласа обикновено е също плод на липса на емоционална интелигентост, израз на неадаптивен защитен механизъм. Емоционалното развитие не само се възпитава.То все пак зависи от индивидуалнатите и личностни особености, както и от средата, която не може да бъде овладяна от родителите.
