За педиатрите и захранването
Когато родих, попитах приятелки и познати за добър педиатър в района. Препоръчаха ми две имена. Не знам защо заложих на Цацова, въпреки предупрежденията, че при нея много се чака. Честно казано, досега не съм съжалила за избора си. Освен в случаите, когато става въпрос за захранване. Първите 6 месеца Филип бе изключително на кърма. Бях взела решението, че ако имам възможност, ще го кърмя, защото ако това му осигури по-добър имунитет, не ми струва нищо да му го дам! След 6 месец започнах постепенно да включвам храни – първо пюретата от пащърнак, морков, тиква, после дойдоха месните, накрая жълтъкът. Педиатърката ми обаче следваше една доста по-бавна схема, според която не трябваше да давам куп неща почти до навършването на годинка, при условие, че виждах, че детето иска да яде, не проявява алергични реакции и му е вкусно. Започнах да променям ритъма според усещането на Филип и моите собствени. Давах по нещо ново, ако го харесаше и нямаше отрицателна реакция, включвах го в менюто. Изненадах се, когато веднъж отидохме за една консултация, споменах случайно, че Филип обожава бананите, а тя ми каза със строг тон – банани ли, те не трябва да са в менюто му, още е твърде рано. Слънмо е почти в края на десетия месец. Изчетох куп литература и навсякъде пишеше, че банан се дава след 6-и-7-и месец… Не го извадих от менюто. Просто наблюдавах реакциите. А той обожава банани. Давам още кайсии и праскови, добре обелени и нарязани на малки парченца.
Внимавайте с жегите!
Официално лятото дойде. Жега е, а на много майки, включително на мен, не им се стои вкъщи в часовете, когато слънцето е най-силно. За съжаление малчовците понасят горещините доста по-трудно от нас. Затова бъдете изключително внимателни.
С Филип няма ден, в който да не сме си показали носовете навън. Обичаме да се разхождаме, а той – да спи на открито. Обикновено това се случва в някой парк или градинка, но е възможно да сме и по улиците, вършейки неотложните дела на мама.
Досега нямах проблеми, защото времето явно беше сравнително хладно. Но откакто жегата стана непоносима – 34-37 градуса, слънчо оклюма. Изплаших се, когато вдигна температура. Първата вечер – 38 градуса, втората – 37,5. Помислих, че съм го претоплила. Бързо го уввих в мокра кърпа, сложих и компрес на главата – кърпа, напоена със студена вода и оцет. На третия ден нямаше и помен от температурата. Но синът ми отказваше да се храни с апетит, а усмивката, която преди не слизаше от лицето му, сега беше някак изкуствена. След още два дни се появи и обривът. Бях почти сигурна, че е от жегите, но реших да не рискувам – отидохме до педиатъра. Строга жена, на средна възраст. Както и предполагах, оказа се, че е от жегите. Написа ни рецепта – витамин С и Калциум глюконикум. Второто се давало при алергии… След случката намалих обема дрехи, с които го навличам за разходката. Започнах да давам по-често вода. Сложих чадърчето на количката. И от време на време мокря лицето му с вода, да се разхлади. Сега сме в очакване обривът да отшуми.
Гушкайте! Целувайте! Обичайте!
Няма нищо по-сладко от това да гушнеш детето си. Тези малки, сладки бели ръчички и крачета са създадени за целувки. Не се притеснявайте, че ще разглезите детето си. Любовта не разглезва. Любовта ни прави по-уверени в себе си, важни, ценени, сигурни. Любовта ни помага да растем и да живеем щастливи. Откакто Филип се роди не спирам да го гушкам. Мечтала съм за това с години и сега нито един специалист по възпитание не може да ми отнеме тази радост. А любовта, която чета в очите на сина ми, е отговорът – да, моята любов не го задушава. Напротив. Кара го да се чувства желан и щастлив. Затова не пропускайте миг да гушнете детето и да му покажете, че го обичате. Не го оставяйте да плаче. Чувала съм теориите, че е добре детето да си поплаче, не било страшно… На мен ми е страшно. Не съм го носила 9 месеца, за да го чувам как плаче. Когато трябва, съм строга, казвам и „не“. При това убедително. Но когато сълзите му се стичат и той има нужда от моята топлина и подкрепа, не мога да го оставя сам.
Ще дойде ден, в който то ще порасне, и тогава ласките ще намалеят… Но дотогава няма да спра да го целувам, обичам, гушкам.
Първите сополи на Филип – чувствам се виновна…
Когато носът на сина ми текна, сърцето ми спря да бие. Казах си: „Леле, колко лоша майка съм. Насила разболях детето.“ Предната вечер се беше наакал, аз свалих панталонките да ги запера, а после вместо да се приберем, отидохме до една приятелка – беше ни приготвила дрешки и старото столче за хранене на нейния малък палавник Антонио. Разходих дотам Филип по голо дупе, само по един памперс. Вярно, беше с чорапки и увит с одеало, а и ходихме с кола, но все пак… Проблемът си беше налице. Сополите течаха като река – бистри и безкрайни. И сега изпаднах в паника. Първо, защото досега Филип не беше имал сополи. И второ, щяхме да пътуваме за Великден. Налагаше да намеря бързо решение. Писах веднага на две приятелки. Едната – с две деца, първото от които вече почти на 4, а другата работи във фирма, която внася хомеопатия за деца. След това изчетох каквото имаше в нета. И накрая отидохме до аптеката. Купих само витамин С и физиологичен разтвор за носа. След две-три кърмения, няколко дремки и няколко ампули сополите секнаха. Успокоих се. Но вината остана загнездена в сърцето ми:) Бях доволна от бързото решение и се надявах следващите сополи да не дойдат бързо.
„Приемете децата по начина, по който приемате дърветата – с благодарност, защото са благословия, но нямайте очаквания или желания. Човек не очаква дърветата да се променят. Обича ги, каквито са.“ (Исабел Алиенде)
Съвети за хигиена:)
Когато детето стане на две години, можете да започнете да го приучвате да мие зъбите си с четка. Купете мека и пластична, специално за деца. В началото слагайте съвсем малко паста, отново детска, с приятен аромат, после измийте зъбките заедно. След навършването на три годинки детето трябва да мие зъбите редовно – започнете веднъж дневно – преди лягане. След като се създаде навик, ще започнете и сутрин, след закуска.
„Когато си майка, никога не си сама в мислите си. Майката винаги трябва да мисли два пъти. Веднъж за себе си и веднъж за детето си.“ (София Лорен)
