В „Юмруци от стомана“ 72-годишният ветеран се качва отново на ринга, но като треньор, а боксьорите се играят от Едгар Рамирес и попзвездата Ъшър
След „Разяреният бик“ (1980), който му донесе „Оскар“, и комедията „Бойни старчета“ (2013), където си партнира със Силвестър Сталоун, Робърт де Ниро се качва отново на ринга във филма на венецуелския режисьор Джонатан Якубович „Юмруци от стомана“ / Hands of Stone.
Биографичната драма за боксьора от Панама Роберто Дюран (Едгар Рамирес, „Враг номер 1“) и неговия мениджър и наставник Рей Арсел (Де Ниро) имаше премиера в Кан, а по кината у нас излиза от 16 септември.
Виж още: „Шофьор на такси“, 40 години по-късно
Главният герой тръгва от гетото, за да спечели световната титла в средна категория след епичен сблъсък в Монреал на 20 юни 1980 г., когато надвива олимпийския шампион Шугар Рей Леонард (в ролята му – попзвездата Ъшър), непобедим дотогава.
След позорната си загуба Шугар Рей осъзнава, че е подценил психологическата тактика на Дюран и настоява за втори мач, който да се състои пет месеца по-късно – а наградата за Роберто при евентуална нова победа възлиза на 8 млн. долара.
Това, което се случва по време на реванша обаче, изумява целия свят. В седмия рунд Дюран сяда в ъгъла си и казва „Стига толкова!“….
Самият Де Ниро е познавал Роберто в онези години и не крие огромното си разочарование от изхода. Според него това, което е почувствал като зрител и приятел, не може да бъде сравнено с емоцията на треньора в онзи момент.
Двамата с Рамирес са се снимали заедно и в „Джой“, а 39-годишният венецуелски актьор е известен с още една биографична роля – на своя сънародник Карлос Чакала в германско-френския минисериал „Карлос“ (2010).
Де Ниро наскоро бе по кината в поредната си нелепа комедия – „Ох, на дядо!“ (Dirty Grandpa), където играе дядо на Зак Ефрон. През август ветеранът навършва 73.
Виж още: Защо Робърт де Ниро предпочита комедиите
