БЛОГЪТ НА ГАЛЯ :: СПОМЕН ЗА ГОЛЯМАТА БРИГИТА ЧОЛАКОВА!. . . С НАВЕДЕНА ГЛАВА. . .

14
Добави коментар
vesko_9006
vesko_9006

30.09.2009 10:33 –
СПОМЕН ЗА ГОЛЯМАТА БРИГИТА ЧОЛАКОВА! …С НАВЕДЕНА ГЛАВА…

На 6 октомври се навършват 10 години от смъртта на Голямата Бригита Чолакова.
Напомни ми го днес журналистът Веселина Томова с блестящата си статия – присъда срещу късопаметността ни като нация.
Препечатвам я едно към едно.
Сърцето ми се сви от мъка и срам заради забравата.
А ако наистина липсва архивът с предаванията на Бригита, БНТ трябва да бъде закрита. Час по-скоро.
Обществената медия е обществената памет.
Ако не може да я съхрани, значи няма смисъл от нея.Няма да скверня паметта на Бригита с анализ за безнадежността на професията й, която тя защитаваше с пословичния й професионализъм и респект!Поклон, Бригита!
С наведана глава. От срам!*******Бригита, която ги плаши и от Отвъдното
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7224&Itemid=1

Каква мерзост на БНТ! 21 години едно от знаковите ти лица прави убийствена телевизия и НЯМА архив за това!Бригита Чолакова бе от онези телевизионни феномени, които са родени за камера. Но не като днешните безизразни лица, зад които куфее празното мозъчно пространство.

„Телевизията трябва да върви преди нацията!”.
Думите са на Бригита Чолакова. На 6 октомври се навършват 10 години от прекрачването и в Отвъдното.
Една от колосалните фигури на Българската национална телевизия Бригита Чолакова и днес докарва до студена пот войнстващите бездарни човечета, които продължават да правят неистови опити да я усмъртят и в онази неизтребимост, наречена памет.
За 21 години нечовешко раздаване и работа в Българската национална телевизия няма архив, останал от Бригита Чолакова. Или не! – има една трошичка от това, което е правила, изровено благодарение на уникалния Светльо Кадинов.
Винаги има такива хора. Когато целият свят е против теб, когато ги плашиш и в смъртта си, когато не могат да понесат спомена за виталността ти, когато и с полъха на другото измерение ги смазваш с таланта си – винаги се намира и такъв човек, който да застане зад душата ти. И жертвено да я запази за поколенията.
Светльо Кадинов с изумителен труд и постоянство рови в складове и успява да измъкне един прашял кашон с „нещичко” останало от предаванията на Бригита Чолакова.

Каква мерзост на БНТ! 21 години едно от знаковите ти лица прави убийствена телевизия и НЯМА архив за това!

Бригита Чолакова бе от онези телевизионни феномени, които са родени за камера. Но не като днешните безизразни лица, зад които куфее празното мозъчно пространство. Тя излъчваше харизма и втрещяващо внушение, което днес по телевизионните български ширини липсва, написано с букви високи четири метра.
Тя прави „ТВ обектив”, „Пожелахте да видите”, „Телевизията представя”, „Стил”, „ТВ Неделник” и „Модева ТВ”.
Страховита като характер и нрав, страшна с ругатните си, когато срещу нея лъсва непрофесионализъм, човечна до безобразие обаче и горда до откат.
Бригита Чолакова не членува в БКП, но кариерата си прави точно по времето преди 10 ноември. Днес купищата дребни душички, вперени в удобния си антикомунизъм, ще изкрещят, че Партията я е направила такава, каквото е.

Същата партия обаче я смазва убийствено и отрязва достъпа и до телевизията.
Стига се дотам, че един от шефовете на БНТ се обръща към нея и и казва, че „не става за телевизия”.

И всичко това се случва, защото Бригита Чолакова става застъпник на ген. Атанас Семерджиев като кандидат за вице-президент. Двамата са приятели. Жълтите вестници пишат, че са гаджета. Това не е истина, но тя като верен воин на приятелството не предава и поема всички храчки върху себе си.
Партията я заклеймява и я смазва заради тази подкрепа. Точно, когато генералният директор на БНТ е от БСП, достъпът и до телевизия е отрязан. Дори и Красимир Премянов не успява да я спаси.
Никой не се намира дори да и съобщи, че Българската национална телевизия я е разстреляла. Един ден тя, отивайки на работа, прави опит да влезе в сградата на БНТ, но не успява, тъй като служебната и карта „запецва”. „Вие не можете да влезете!”, уведомява я полицаят на входа на телевизията.
Бригита Чолакова е потресена. С чантата си удря ченгето по главата, то пада, а тя през зъби изригва: „Свине!”, обръща се и си отива. Повече никога кракът и не стъпва в БНТ.

Днес БНТ по никакъв начин не напомня за колосалната Бригита.

Българската национална телевизия впрочем се е превърнала в ужасяващо бездарие и сигурно има удивителен знак в това, че не почита Бригита Чолакова. Може би и вселената не допуска едно недоносче да се докосва до чудовищния и талант.
Година преди да си отиде от Тук, както няма нищо случайно на този свят, съдбата ме срещна с нея. Бригита бе изключително близка с Иван Иванов – Дядо и Николай Бинев, и работеше с тях във Варна. По това време аз и още две мои колежки правехме едно предаване по телевизия МСАТ – „Спешно отделение”. Никога не бях попадала в телевизия, работехме ужасно свободно и забавлявайки се, въпреки че предаването бе абсолютно сериозно и публицистично. Нямаше сценарий, излъчвахме на живо.
Една вечер телефонът ми звънна и чух гласа на Николай Бинев, който ми каза, че един човек иска да разговаря с мен. „Здравей Веселина, аз съм Бригита Чолакова!”. Щях да изтърва слушалката докато слушах гласът и, който редеше оценката и за това, което правя. Тогава тя ми каза, че ставам за телевизия и страхотно харесва това, което върша.
Разказвам всичко това, защото това бе свиреп урок, който спазвам и досега – никога да не подминавам онзи млад „аджамия” без да му кажа добри думи и да му помогна. Бригита ми показа класата на липсата на високомерие.

Поразяващо е, че днес всички самовлюбени, взрени единствено в собствената си незначимост „величия”, нямат памет към истинските фигури на журналистиката.

Единствен Иван Иванов – Дядо трогателно самотен в яростта си да запази паметта за истинското, което се е случвало, прави и невъзможното за да не бъде забравена Бригита Чолакова.
„Мисля, че в това наше десетилетие, устремени към точно определена професионално цел, сме били и по-човечни, и по-малко егоисти, най-вече изключително честни”, пише в книгата си „Без илюзии” Бригита Чолакова.
Умира в съня си.
И около живота и, и около смъртта и се стеле някаква мистерия. Вселенски знак е и това, че първи от всички за смъртта и разбира другият телевизионен колос – Кеворк Кеворкян. Имали са уговорена среща по обяд. И Бригита, пословична с изумителната си точност … закъснява.
България няма памет за талантите си.
БНТ непростимо – също.
Воюващото бездарие не вярва в Бог, но някак неслучайно мистично трепери от страх и от Отвъдното.
Откъдето наднича и Бригита Чолакова.
Като печат от подкова на челото.
Който няма как да скриеш.

Веселина Томова
журналист