Малкото южногерманско градче Ансбах тези дни влезе в новините с един ужасен атентат. Но Ансбах е и мястото, където преди близо два века се разиграва една от най-загадъчните европейски криминални истории, припомня Ал. Андреев от „Дойче веле“
Едни го смятат за лишен от короната престолонаследник, други – за самозванец и мошеник. Каква е истината за Каспар Хаузер – човека, превърнал се в една от най-големите мистерии в европейската история? По повод самоубийствения атентат в Ансбах Александър Андреев от Българската редакция на „Дойче веле“ припомня своя публикация от 2012 г. за друга известна история от петия по големина град в провинция Бавария:
Подменени бебета, странен безсловесен юноша, убийства, дворцови интриги и изчезнали саркофази… Не, не става дума за поредния сензационен бестселър или за холивудска продукция. Просто изследователи и политици в Германия отново подръпват нишките на една от най-големите мистерии на ХІХ век, която слага в джоба си повечето теории на заговорите: за краткия живот и жестоката смърт на Каспар Хаузер.
Загадъчният юноша
През пролетта на 1828 г. в Нюрнберг се появява странен юноша, който не може да говори, но с трепереща ръка изписва името си на къс хартия: Каспар Хаузер. Откъде идва това объркано и явно занемарено момче, каква е историята му – тези въпроси по онова време занимават цяла Европа.
Пет години по-късно Каспар Хаузер се довлича окървавен в дома на своя попечител и малко по-късно умира от прободните рани в гърдите му. На гроба му е гравиран следният надпис: „Тук почива Каспар Хаузер, загадка на епохата, с неизвестен произход и тайнствена смърт“.
За петте години, прекарани в Нюрнберг и Ансбах, Каспар се е научил да говори, образовал се е, влязъл е дори във висшето общество, където за произхода му се нашепват страшни предположения. Едни го смятат за лишен от короната престолонаследник, други – за самозванец и мошеник. Трети дори говорят, че смъртоносните рани са причинени от собствената му ръка.
В музея в Ансбах и до днес се пазят окървавените гащи на юношата, които впрочем дават тласъка на днешните вълнения около истината за Каспар Хаузер. Защото един ДНК анализ вече може да докаже дали юношата наистина е бил наследник на Баденския херцог.
Изчезналите саркофази
От гробницата на Баденските херцози в Пфорцхайм незнайно кога в хода на последните 50 години изчезват два детски саркофага. В един от тях лежат тленните останки на законния престолонаследник, починал няколко дни след раждането си през 1812 г.
Според най-популярната версия, в този саркофаг всъщност е погребано друго бебе, умряло при раждането, а истинският престолонаследник бил отстранен и скрит, държан в тъмница и без връзка със света до 16-годишната си възраст, за да освободи пътя към престола на един незаконно роден син.
Тъкмо този 16-годишен объркан юноша се появява в Нюрнберг през 1828 г. под името Каспар Хаузер. А когато слуховете за благородния му произход стават прекалено опасни за херцога, Каспар е убит от неизвестен човек. Така поне смятат привържениците на популярната хипотеза.
Страшната тайна
Днес тази хипотеза може лесно да се провери. В гробницата лежат и тленните останки на майката, принцеса Стефани. Ако нейното ДНК се сравни с ДНК-то на Каспар Хаузер, а също и с генетичен материал от детския саркофаг, лесно ще се разбере кой от двамата е бил истинският престолонаследник.
Досега княжеското семейство не разрешаваше подобна експертиза с аргумента „Да не безпокоим покойнците!“. Оказа се обаче, че семейството изобщо няма юрисдикция над гробницата, която принадлежи на църквата в германската провинция Баден-Вюртемберг. А след като беше внесено официално искане за ДНК анализ, изведнъж се разбра, че детските саркофази са изчезнали.
И всички, които подозират, че точно преди 200 години в дома на херцога се е разиграл мрачен заговор, днес вече са напълно убедени в своята версия: истинският престолонаследник е бил Каспар Хаузер, а княжеското семейство и до днес с всички сили се опитва да опази страшната тайна. Както се казва: развръзката тепърва предстои…
Бел.ред.: От 31 юли до 7 август в Ансбах се провежда фестивал, посветен на Каспар Хаузер, а изложба на негови рисунки може да се види в градския музей до 4 септември.
Най-известното произведение за него е филмът на големия германски режисьор Вернер Херцог „Загадката на Каспар Хаузер“ (1974), в който заглавната роля изпълнява непрофесионалният актьор Бруно С.
Източник: Българската редакция на „Дойче веле“, автор: Александър Андреев
