Снимка: google-колаж
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на римската империя, като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси.
По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент – Воден проход или Проход на водите.
През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. През 1964 г. е административно обединен с гара Костенец и става квартал от новообразувания град Костенец.
На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[2]
Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир.
От 1576 г. курортът се именува Солудервент – Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.
Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56°С, и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-та в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.
Източник: bg.wikipedia.org
