В тази статия подробно е описано устройството на Слънчевата система. По-надолу можете да намерите подробна информация по темата, схеми и изображения, видео и торенти (документални филми). Надяваме се, че сме полезни. Ако има някаква неточна информация или искате да допълните нещо, алармирайте под статията чрез бутона „Докладвай“ или напишете коментар.
I. Определение и същност
Мозайка на планетите в Слънчевата система, включвайки Луната (съотношението в размерите не е действително и Венера е представена без нейната атмосфера)
Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него – астероиди, комети, планети, планети джуджета, спътници, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 млрд. години. Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка доокръжност, лежащи върху почти плосък диск, наричан еклиптика. Четирите по-малки вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс), наричаниземеподобни планети, са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий. Слънчевата система включва и две области с концентрация на по-малки обекти. Астероидният пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, е сходен по състав на земеподобните планети, а намиращите се извън орбитата на Нептун транснептунови обекти са съставени главно от замръзналивода, амоняк и метан. За пет обекта в тези две области се смята, че са достатъчно масивни, за да бъдат заоблени от собствената си гравитация, поради което са класифицирани като планети джуджета – това са Церера, Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида. В орбита около шест от планетите и три от планетите джуджета се движат естествени спътници, а външните планети имат и планетарни пръстени от прах и други частици. Размерите на Слънчевата система обикновено се измерват в съотносимост към средното разстояние между Земята и Слънцето, наричаноастрономическа единица (AU- Astronomical Unit). Най-близко до Слънцето е планетата Меркурий – средно на 0,387 AU, а най-отдалечена планета е Нептун – средно на 30,068 AU. Слънчевият вятър, поток от плазма, идващ от Слънцето, образува своеобразен балон в междузвездната среда, наричанхелиосфера и достигащ далеч отвъд последните небесни тела на Слънчевата система. Хипотетичният облак на Оорт, откъдето се предполага, че идват кометите с дълъг орбитален период, би трябвало да е разположен на разстояние от Слънцето около хиляда пъти по-голямо от хелиосферата.
II. Структура
Модел на Слънчевата система. Ясно се вижда поясът на Кайпер, а тялото с наклонената орбите е планетата-джудже Плутон
Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето, звезда от клас G2 в главната последователност, която съдържа 99,86% от известната маса на системата и е доминираща в гравитационно отношение. Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето, газовите гиганти, съдържат 99% от останалата маса, като само Юпитер и Сатурн включват повече от 90%. Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири относително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в пояса на Кайпер. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области – вътрешна Слънчева система, включваща четирите земеподобни планети и астероидния пояс, и външна Слънчева система, включваща четирите газови гиганта. След откриването на пояса на Кайпер най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун. Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат в равнини близки до тази на земната орбита, която е наричана еклиптична равнина. Орбитите на планетите са много близки до нея, докато кометите и обектите от Пояса на Кайпер често имат орбити под значителен ъгъл спрямо земната. Освен това всички планети и повечето други обекти се движат по орбитите си в посоката на въртене на Слънцето – срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е Халеевата комета.
III. Видове обекти
Сравнително представяне на планетите в Слънчевата система, Слънцето и Плутон (размерите на планетите и Слънцето са действителни, но не и разстоянията между тях) Отляво надясно: Слънцето, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон
Слънчевата система съдържа разнообразни тела, които попадат в различни категории. Противно на предишните научни схващания, за много от тези категории вече се знае, че не са ясно разграничени. Възприети са следните категории:
Слънцето, звезда от спектрален клас G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
Планетите в Слънчевата система са осемте тела, наричани Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат спътници, понякога още „луни“ аналогично на естествения спътник на Земята — Луната.
Прах и малки частици на орбита около планетите, формиращи планетни пръстени.
Малки по размери обекти, създадени от човека, на орбита около Земята, а понякога и около други планети (виж изкуствен спътник и космически апарат).
Планетите са се формирали от предпланетарни тела, които са съществували скоро след зараждането на Слънчевата система и впоследствие са кондензирали в по-големи тела като планети и спътници, били са погълнати от Слънцето или изхвърлени от Слънчевата система.
Астероидите са обекти, по-малки от планетите. Повечето от тях са съставени от неизменчиви минерали. Разделени са на астероидни групи и астероидни семейства според специфичните си орбитални характеристики.
Астероидни спътници се наричат астероиди на орбита около други астероиди. Те не са ясно разграничими както планетните спътници, като понякога са почти толкова големи, колкото партньора си.
Троянските астероиди представляват астероиди в точките L4 или L5 на Юпитер, въпреки че понякога понятието се използва за астероиди в коя да е планетна точка на Лагранж.
Метеоритите представляват астероиди, преминали и частично сублимирали в земната атмосфера, преди да достигнат земната повърхност. Метеорите са малки астероиди, които сублимират напълно в земната атмосфера.
Кометите представляват тела, съставени предимно от лед. Техните орбити са силно ексцентрични, перихелият им е по-близък до Слънцето от орбитите на вътрешните планети, а афелият им е отвъд орбитата на Плутон. Съществуват и комети с по-близък афелий. Стари комети, чиито летливи елементи се се изпарили под действието на слънчевата топлина, често се категоризират като астероиди. Някои комети с хиперболични орбити вероятно са се образували извън Слънчевата система.
Кентаврите са ледени тела, подобни на комети, но с по-малко ексцентрични орбити, оставащи в района между Юпитер и Нептун.
Транснептуновите обекти са ледени тела, чийто среден орбитален радиус лежи отвъд този на Нептун. Те се разделят на:
обекти от пояса на Кайпер с радиус на орбитата между 30 и 100 AE. Предполага се, че са източник на кометите с краткотраен живот. Обекти от пояса с орбити подобни на Плутоновата са наричаниплутини. Към тази група спадат също Плутон и неговите спътници. (Преди 2006 г. Плутон се считаше за планета.)
Обекти от облака на Оорт (в момента хипотетични) с радиус на орбитата между 50 000 и 100 000 AE. Този район се смята за източник на кометите с дълготраен живот.
В Слънчевата система има известно количество космически прах, който е причина за зодиакалната светлина. Повечето от космическия прах се намира в равнината на еклиптиката. Част от него вероятно е с междузвезден произход.
IV. Торенти
* постът ще бъде обновяван и ще бъдат добавяни торенти допълнително
Discovery Channel: How The Universe Works – Season 1
National Geographic – Naked Science: Birth Of The Universe / Проект: Земята: Раждането на Вселената (2006)
V. Видео
Related
