Същност на изследването
Под кръвно-захарен профил се разбира многократно измерване на кръвната захар в определени часове на деня според възможностите, нуждите и желанието – в амбулаторни условия 3 или 4 – кратно, а в болнични условия е възможно и през 3 часа.
Защо и кога се изследва?
За мониторинг на пациенти със захарен диабет и вземане правилни решения за лечение. Под контрол на кръвната захар при захарен диабет се разбира контрол на т.нар. гликемична тиада:
кръвна захар на гладно;
кръвна захар 2 часа след прием на храна (постпрандиална кръвна захар);
гликиран хемоглобин (HbA1c);
Кръвната захар на гладно отразява чернодробната глюкозна продукция и чувствителността на черния дроб към инсулин. В редица случаи тя се използва като единствен показател за гликемичен контрол, но това не е правилно, тъй като не отразява цялостния контрол на кръвната захар. Кръвната захар след прием на храна (постпрандиална кръвна захар) зависи от стойностите и преди храненето, глюкозния приток с храната, инсулиновата секреция и инсулиновата чувствителност на периферните тъкани. Според редица проучвания високите нива на кръвната захар след хранене са по-силен предиктор и независим рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при захарен диабет в сравнение с кръвната захар на гладно. Счита се, че в постпрандиалната фаза настъпва неензимно гликиране на протеини, окислителен стрес, ендотелна дисфункция, повишена тромбогенеза, намалена фибринолиза и други неблагоприятни за съдовата стена събития, които потенцират атерогенезата и нейните усложнения. Ето защо постигането на адекватен контрол на постпрандиалната кръвна захар е от изключителна важност.
Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация
Взема се венозна кръв, от която се отделя серум/плазма или периферна кръв с капилярна тръбичка, която се смесва с хемолизиращ разтвор.
КЗП се провежда по схема, препоръчана от лекуващия лекар.
Ако такава не е препоръчана се спазва следното:
Първо вземане – сутрин 8 часа: сутрешна кръвна захар на гладно (до 9:00ч.). Вземането на кръв да е предхождано от най-малко 8-часова хранителна пауза.
закуска 8:30 – 9:00 часа
Второ вземане в 12 часа: кръвна захар на гладно.
обяд 12:30 – 13:00 часа
Трето вземане в 15 часа: кръвна захар 2 часа след хранене.
Отклонение от нормалните (референтни) стойности
Препоръките за добър гликемичен контрол при небременни, възрастни лица на Международната диабетна федерация и Американската диабетна асоциация са:
венозна плазмена глюкоза на гладно: 4.0 – 6.1 mmol/L;
венозна постпрандиална плазмена глюкоза: под 7.8 mmol/L;
При използване на капилярна кръв трябва да се има предвид коригиращ фактор, тъй като нивото на глюкозата, измерено постпрандиално в капилярна кръв е с около 20-25% по-високо от измереното във венозна кръв. Стойностите на глюкозата на гладно в капилярна и венозна плазма са практически идентични (разлика от порядъка на 1-2%).
капилярна плазмена глюкоза на гладно: 4.1 – 7.2 mmol/L;
капилярна постпрандиална плазмена глюкоза: под 10.0 mmol/L;
Индивидуализиране на целите при определяне на терапията става като се вземат предвид: възраст на пациента и очаквана продължителност на живота, съпътстващи заболявания, давност на диабета, честота на хипогликемиите, индивидуални съображения на пациента, съществуващи сърдечно-съдови заболявания и напреднали микросъдови усложнения.
Цели на гликемичния контрол по време на бременност (гестационен диабет):
за жени без предварително съществуващ тип 1 или 2 диабет: на гладно ≤ 5.3 mmol/L; 1-час след хранене ≤ 7.8 mmol/L; 2-часа след хранене ≤ 6.7 mmol/L;
за жени с предварително съществуващ тип 1 или 2, които са бременни: на гладно, преди лягане и през нощта: 3.3 – 5.4 mmol/L; пикова постпрандиална глюкоза: 5.4 – 7.1 mmol/L; HbA1C: <6.0%;
Статия на CIBALAB
