Разхождал се един мъж по света и по пътя си стигнал до едно особено дърво, което владеело силата да изпълнява хорските желания. Тази тайна дарба обаче не била известна на пътешественика. Уморен от пътя, той легнал и заспал в сянката на неговата корона.
Събудил се на сутринта ужасно гладен. Помислил си: „Ех, как искам да хапна нещо! Де да имаше как отнякъде да се намери храна”. Неочаквано на земята пред него изникнали като по чудо най-различни лакомства. Човекът бил толкова огладнял, че не се запитал откъде се е появила храната, а направо седнал да яде.
Като се нахранил, приискало му се да пие вода. Желанието му пак било изпълнено – изневиделица пред него се появила кана с прозрачна изворна вода. Като я изпил, човекът най-сетне се огледал наоколо и се запитал: „А бе всъщност, откъде се взеха храната и водата? Най-вероятно това са някакви зли духове, които ми се присмиват!” Моментално край него изникнали страшни безтелесни чудовища с нагли хилещи се физиономии.
Човекът в ужас си помислил: „Те искат да ме убият!” И духовете убили човека.
Тази притча има извод. Мисълта е материална. Ние формираме своето бъдеще чрез това, което мислим за бъдещето си. Затова – научете се да мислите само добро за себе си и за своя живот!
