Днес отбелязваме 1002год. от смъртта на една от най-драматичните, героични и трагични личности в българската история- Цар Самуил. Погребан е на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, близо до днешната граница между Гърция и Албания.
Животът му е една непрекъсната битка. Близо половин век той воюва с намиращата се във възход Византия, за да съхрани независимостта на българската държава.
В най-продължителната война, водена някога в българската история, Цар Самуил спечелва велики победи, но търпи и тежки загуби. Той остава в нашата историческа памет не като завоевателят, разширил отново територията на България до Адриатика, завладял Лариса, навлязъл в Пелопонес и обсадил Одрин, а като Самуил – защитникът на българската независимост и достойнство.
Атанас Далчев: „И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а зарад туй, че съм безсилен да забравя за ослепелите бойци на Самуила.“
