На 15.10 1002г. ,след смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир.
На 2 пъти, спасявал живота на баща си- в сраженията при Сперхий и Беласица, но Скилица го характеризира като такъв, “който по ръст и сила надминавал баща си, но по ум и дух далеч му отстъпвал”.
Хронистите го описват като свиреп, ала праволинеен човек. Новият цар наивно продължава да държи близо до себе си своя любим братовчед Иван-Владислав, без да разбира какво таи той в сърцето си. Тайни пратеници посещават Иван-Владислав и му предават думите на императора: Защо ти не отмъстиш за твоя баща? Приеми от мен злато и сребро, колкото ти е угодно, и бъди в мир с нас, и си вземи царството на Самуила, който уби твоя баща.
Иван-Владислав приема сделката. През август или септември, с Гаврил-Радомир отиват на лов. Иван-Владислав издебва удобен момент и убива братовчед си. След това се обявява за цар и се разправя с целия Самуилов род.
Гаврил-Радомир има седем деца от втория си брак с гъркинята Ирин. Единственият му син е Петър който е коронован през 1040 г. и оглавява най-мащабното въстание в средновековната българска история.
