Морковът е двегодишно растение, като през първите 12 месеца образува използваемата част за храна – кореноплода. През втората година заформя цветоносното стъбло.
Какви витамини съдържа моркова?
Морковът принадлежи към най-ценните зеленчукови растения. Неговите кореноплоди са богати на витамини, особено на каротин, захари – захароза и глюкоза и на минерални соли, съдържащи калций, желязо, фосфор и други полезни вещества. Те се ценят между другото и поради това, че сравнително лесно се запазва в свежо състояние през зимата.
Морков – особености
Кореновата система нараства бързо и се развива много добре, като основната и част се разполага на дълбочина около 60 см. Кореноплодът се образува благодарение на разрастването на горната част на корена и подсемеделното коляно, в които се натрупват запасни хранителни вещества. Състои се от външна част – кора, оцветена оранжевочервено, и от вътрешна част – сърцевина с жълта или жълтооранжева окраска. Сърцевината е по-груба от кората, затова при равни други условия най-добри за консумация се смятат сортовете, чиито кореноплоди имат малка сърцевина. Формата на кореноплода е различна при различните сортове – кръгла, овална, цилиндрична, вретеновидна, пресечно конусовидна. Листата са събрани в розетка. Те са сложноперести и издържат на засушаване. Семената са плоско елипсовидни с надлъжни ръбчета, с космици и кукички.
Външни условия:
Морковът обича прохладния климат. Семената започват да поникват при температура 3-4 градуса. Кълновете издържат до -3, -4 градуса. Кореноплодите могат да издържат за кратко време до -3 градуса, когато са в почвата. Оптималната температура за растежа на кореноплодите е 18-20 градуса, а за натрупване на каротина 15-21 градуса. При висока температура кореноплодите загрубяват и се деформират. Това се проявява още по-силно и при едновременно засушаване. Под влиянието на ниски положителни температури морковите стават по-светли, избледняват.
Морковът е взискателен към почвената влажност, особено при поникване на семената и през първите фази от растежа. По-късно е сравнително сухоустойчив и по-малко взискателен, но при умерена и равномерна почвена влажност през вегетацията дава по-висок и по-качествен добив. Не понася преовлажняване на почвата, в резултат на което кореноплодите загиват. При резки изменения на почвената влажност кореноплодите се напукват. Много отрицателно реагира на засенчване – нуждае се от добро слънчево греене.
Най-подходяща за отглеждане на моркова е леката глинесто-песъчлива структурна почва. На тежки глинести почви кореноплода се деформира, повърхноста му става груба и грапава. Не понася високата почвена киселинност и торенето с пресен оборски тор. При торене с оборски тор кореноплодите се разклоняват. При недостиг на азот се забавя растежът на листата, но едностранното му внасяне в големи количества влошава съхраняемостта и вкусовите качества на кореноплодите. Фосфорът е особено необходим на младите растения. Недостигът на калий повишава чувствителността на растенията към болести.
Сортове моркови:
Нантски сорт моркови
Розетката е малка и изправена. Кореноплодите са цилиндрични, дълги 15-16 см. с диаметър 3,5-4,5см. Имат гладко покритие с оранжевочервена кора и сърцевина, със сладък вкус, нежни и крехки. Ран сорт – вегетационният период е около 100 дни, високодобивен – средният добив е 3000-3500 кг. на дка. Кореноплодите се съхраняват много добре през зимата.
Победител
Кореноплодите са цилиндрични, дълги 18-20 см. с диаметър 3,5-4 см. Външната част е гладка, кората и сърцевината са оранжевочервени, консистенцията е нежна, крехка и сочна, вкусът – сладък. Високодобивен средно ран сорт. Съхраняемостта на кореноплодите е много добра.
Шантене
Розетката е голяма, кореноплодите са пресеченоконусовидни, дълги 15-16 см, с диаметър 6-8 см, оранжевочервени с възсуха консистенция.
Средно ран сорт – готов за прибиране 110-120 дни след поникването. Дава високи добиви и добре се съхранява през зимата.
Съществуват още сортове, като: наполи, надрин ниагара, болеро, примо, саманта бета суит.
Отглеждане на моркови
Подготовка на почвата и сеитба.
За отглеждане на морковите е задължителна дълбока есенна обработка на почвата с внасяне на 3-4 тона на дка разложен оборски тор и 40-50 кг на дка суперфосфат. Пролетта, преди сеитбата, почвата се фрезова с внасяне на 10-15 кг на дка калиев тор.
Морковите се засяват на по-широки или по-тесни високи лехи. Засяването става на разстояние 60 см а широчината на лехата трябва да бъде около 30 см. Сее се от началото на март до средата на юни. По-късните посеви дават по-качествени кореноплоди, но добивите са по-ниски. За по-късните сеитби трябва да се осигури равномерна почвена влага през целия период до поникването на семената. Ако това не се направи, или посевът ще бъде рядък , или изобщо семената няма да поникнат. Удобството на по-ранните мартенски посеви се състои в това, че семената поникват нормално, без допълнителни грижи за осигуряване на поникването.
Практикува се и предзимен посев на морковите 2-3 седмици преди настъпване на зимните студове (декември). Предзимните посеви, които поникват през пролетта, осигуряват продукция с около 1 месец по-рано от ранните пролетни посеви. Засява се ръчно, разпръснато, или редово, в браздички, на разстояние между браздите 20-30 см.
Грижи през вегетацията.
Семената на морковите поникват бавно. Бавно нарастват и младите растения. Затова една от първите и важни грижи е плевенето. При разпръснатите посеви то се извършва веднага след поникването на морковите.
Не по-късно от 2 седмици след поникването посевът се прорежда така, че растенията да останат на 2-3 см едно от друго в реда. Прореждането не бива да се пренебрегва, тъй като, както вече ни е известно, морковите изискват много светлина за правилното си развитие. Ако прореди на по-големи разстояния от посочените, кореноплодите силно се разрастват, загрубяват и се деформират. Това особено важи за най-ранните посеви.
Морковите трябва да се подхранват 1-2 пъти с азотни торове. Подхранването се съчетава с окопаване или с поливка. За първи път се подхранва след поникването и за втори път – когато растенията образуват 4-5 листа. Подхранването и двата пъти е с по 10-12 кг на дка амониева селитра. При нашите климатични условия трябва да се извършва поливане поне на 10-15 дни. Към месеците септември и октомври поливането се разрежда, но не бива да се засушава, защото кореноплодите завяхват и се понижава съхраняемостта им.
Прибиране
В началото на юни, когато кореноплодите са дълги 5-6 см и дебели 1-1,5 см, започва прибирането. Извадените моркови заедно с листата се отърсват от почвата и се връзват по 10-15 във връзка, след което се измиват. При прибиране се изваждат най-едрите кореноплоди от местата, където посевът е най-гъст.
Масовото прибиране на морковите става през есента, в края на октомври началото на ноември. С това прибиране не трябва да се избързва, защото при топло време се затруднява съхраняването на кореноплодите.
Благоприятно е, когато морковите се изваждат в сухо време. За да се улесни ваденето, те се подкопават с права лопата. Извадените моркови се подреждат, за да подсъхнат за няколко часа, след което листата им се изрязват до самите чела и се сортират, като се отстраняват деформираните и болните. По този начин се подготвят за съхраняване или пазар. Тези, които ще се изнасят на пазара, се измиват.
Средният добив от моркови при добро гледане е 3500-4500 кг/дка. Възможно е и получаване на по-високи добиви 6000-7000 кг/дка.
Ако статията ви е била полезна ще се радваме да я споделите!
Важно:
Земеделски курсове
