Новият завет на Господ Иисус Христос – проповеди Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос

21
Добави коментар
alliance2009
alliance2009

 

 
„Никой
не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е
пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.“      
Йоан 6:44

 

 Новото в сайта

 

 

„ПИСМА“
Джон Нютън 1725 – 1807

 

„ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
Фредерик Майер 1847 – 1929

 

„ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА“
Самюел Ръдърфорд 1600 – 1661

 

„РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА“
Матю Хенри 1662 – 1714

 

„Чудна благодат“
/ Историята и Богословието на Калвинизма /

 

 

 ПОРЕДИЦА – „Основни учения на Реформацията“

 

 „И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то
не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски
учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност
са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се
отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам,
виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за
да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам
земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които
изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на
Божията Църква. „Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.“Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не
проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е
неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо
друго.“ Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.

 

 

Жан Калвин

 

 

 

 Институти на християнската
религия

 ЧРЕЗ ПАДЕНИЕТО И БУНТА НА АДАМ
ЦЕЛИЯТ ЧОВЕШКИ РОД Е ПРЕДАДЕН НА ПРОКЛЯТИЕ И СЕ Е ИЗРОДИЛ ОТ
ПЪРВОНАЧАЛНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ. УЧЕНИЕТО ЗА ПЪРВОРОДНИЯ ГРЯХ.

  (Истинското познание за
нас самите унищожава самоувереността, 1-3)
1. Погрешно и правилно познание за себе си

Не е случайно, че древната поговорка така силно
препоръчва на човека да има познание за себе си. Защото ако се смята
за позорно да бъдем невежи относно житейските неща, много по-позорно
е невежеството относно себе си, поради което ние нещастно
заблуждаваме себе си в неща от първостепенна важност и така вървим
като слепи.
Но колкото е полезна тази поговорка, толкова
трябва да бъдем внимателни да не я използваме неразумно, както
виждаме че правят определени философи. Защото те, като увещават
човека да познава себе си, заявяват, че причината за това човекът да
не бъде невеж относно своето превъзходство и достойнство. Те желаят
да виждат в него само това, което ще го изпълва с празна
самоувереност и ще го надува с гордост.
Но себепознанието се състои в следното. Първо,
когато размишляваме върху това, което Бог ни е дал при нашето
сътворение и продължава щедро да ни дава, ние осъзнаваме колко
велико би било превъзходството на нашето естество, ако се беше
запазила неговата цялост, и в същото време си спомняме, че нямаме
нищо свое, но зависим изцяло от Бога, от Когото получаваме по
благодат всичко, което Той смята за нужно да ни дари; второ, когато
гледаме на нашето нещастно състояние след падението на Адам, всяка
увереност и самохвалство изчезват, изчервяваме се от срам и се
чувствуваме наистина смирени. Защото както в началото Бог ни е
създал по Своя образ, за да издигне нашите умове в търсене на
добродетелта и съзерцание на вечния живот, така, за да не погребем
безсърдечно тези благородни качества, които ни отличават от нисшите
животни, важно е да знаем, че сме били надарени с ум и разум, за да
можем да развиваме свят и почтен живот и да гледаме на
благословеното безсмъртие като наша определена цел.
В същото време, невъзможно е да мислим за нашето
първоначално достойнство без незабавно да си спомним за тъжната
гледка на нашето безчестие и извратеност, откакко сме отпаднали от
своето първоначално състояние в личността на нашия пръв родител. По
този начин се чувствуваме недоволни от себе си и ставаме наистина
смирени, като в същото време сме запалени с ново желание да търсим
Бога, в Когото всеки може да придобие отново онези добри качества,
от които всички са напълно лишени.

2. Човекът по естество е склонен към
заблудително себевъзхищение

Като изследваме себе си, търсенето, което
божествената истина заповядва, и познанието, което тя изисква, са
такива, че ни отдалечават от всяко нещо като увереност в нашите
собсвени сили, оставят ни лишени от всяко основание за самохвалство
и така ни подтикват към покорство. Това е пътят, който трябва да
следваме, ако искаме да постигнем истинската цел, както в мисленето,
така и в действията. Аз осъзнавам колко по-привлекателен е
възгледът, който по-скоро ни подтиква да размишляваме върху нашите
добри качества, отколкото да видим онова, което ни покрива със срам
– нашата нещастна бедност и безчестие. Няма нищо по-приемливо за
човешкия ум от ласкателството, и затова, когато му се каже, че
неговите дарби са много висши, той е склонен да повярва. Затова не е
странно, че по-голямата част от човечеството греши толкова явно в
това отношение. Поради вътрешното самолюбие, от което всички сме
заслепени, ние с готовност убеждаваме себе си, че не притежаваме
нито едно качество, което заслужава омраза; и затова, дори без да
имаме някаква подкрепа отвън, ние като цяло вярваме на много
глупавата идея, че човекът е напълно самодостатъчен за всички цели
на добрия и щастлив живот. Ако все пак някой е склонен да мисли
по-скромно и да отдаде нещо на Бога, за да не изглежда, че приписва
на себе си всяко нещо, все пак, като прави разделението, той така
разпределя нещата, че главното основание за увереност и самохвалство
да остава в него самия.
И така, ако се направи изявление, което ласкае
гордостта, спонтанно бликаща от вътрешното естество на човека, нищо
не изглежда по-приятно. Затова във всяка епоха тези хора, които са
най-изявени в превъзнасянето на превъзходството на човешкото
естество, биват приемани с най-силни приветствия. Но каквото и да е
това възвеличаване на човешкото превъзходство, като учи човека да
уповава сам на себе си, то не прави нищо друго освен да впечатлява
със своята сладост, но в същото време така заблуждава, че удавя в
погибел всички, които му се поддават. Защото каква полза има да
действуваме н празна самоувереност, да размишляваме, решаваме,
планираме и опитваме това, което ние смятаме подходящо за нашите
цели, и накрая да се окажем недостатъчни и лишени от здрав разум и
истински добродетели, макар все още самоуверено да настояваме,
докато сме се втурнали към погибелта? Следователно, всеки, който се
вслушва в тези учители, които само ни занимават със съзерцаване на
нашите добри качества, вместо да напредва в себепознанието, пропада
в най-гибелно невежество.

3. Двата главни проблема на себепознанието

Макар откритата истина да се съгласява с общото
мнение на човечеството, като поучава, че втората част на мъдростта
се състои в себепознание, те се различават много относно метода,
чрез който това познание се придобива. В своето плътско мислене
човекът смята своето себепознание за съвършено, когато с
високомерната самонадеяност на своя разум и почтеност той придобива
смелост и подтиква себе си към добродетелни дела, и когато,
обявявайки война на пороците, използва всичките си сили за да
постигне почетни и честни цели. Но този, който изпитва себе си
според стандартите на божествената справедливост, не намира в себе
си нищо, което да му вдъхва увереност; и следователно, колкото
по-внимателно е неговото себеизпитване, толкова по-голяма е неговата
отпадналост. Като отхвърля всяка зависимост от самия себе си, той
чувствува, че е напълно неспособен правилно да управлява своето
поведение.
Обаче, не е Божията воля ние да забравяме
първоначалното достойнство, което Той е дарил на нашите
първиродители – достойнство, което може да ни подтикне към стремеж
към доброта и праведност. За нас е невъзможно да мислим за нашето
първоначално състояние, или за целта, за която сме били създадено,
без да бъдем принудени да разсъждаваме върху безсмъртието и да
търсим Божието царство. Но такова разсъждаване, вместо да повдигне
духа ни, го събаря и ни прави смирени. Защото какво е нашето
първоначално състояние? Това, от което сме паднали. Каква е целта на
нашето сътворение? Такава, от която напълно сме се отклонили, така
че, подтиснати от нашата нещастна съдба, стенем, стенещо въздишаме
за едно достойнство, което сме изгубили. Когато казваме, че човекът
не може да види нищо в себе си, което да може да привдигне духа му,
имаме предвид, че той не притежава нищо, с което уверено да се
гордее.
Следователно, като разглеждаме познанието, което
човекът трябва да има за себе си, изглежда правилно да го разделим
по следния начин, първо, да осъзнава целта, за която е бил създаден,
и качествата – в никакъв случай презрени качества – с които е бил
надарен, така подтиквайки го да размишлява върху поклонението пред
Бога и бъдещия живот; и второ, да осъзнава своите способности, или
по-скоро липса на способности – липса, която ако бъде осъзната, ще
унищожи всяка негова самонадеяност и ще го покрие с объркване.
Първият възглед учи човека какви са неговите задължения, а вторият
го прави да разбира колко далеч е от способността да ги изпълнява.
Ще разгледаме поред и двата.

За да прочетете цялата глава: „Институти…“ –
книга
2 гл.
1  | 

съдържание 

 

 

 

Изповед на вярата

 

 

Уестминстърска изповед на вярата – 1647 г.

 

 

 

 Избрано за вас

 

И ние казахме „Добре“!

 

 

 Песни за Божия слава
от Душка Тодорова

 

Щом пътят …

С търпение и вяра

С колко сълзи

Отче наш

Исусе, подай ми ръка

Дай ми святост, Боже

Бог е любов

Люлчина песен

Майчице, миличка …

 

Отче наш – клип

Сваляне на песните

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
„Господ не се бави
да изпълни обещанието Си, както някои
смятат това за бавене; но дълго
време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към
покаяние.“ 
2 Петър 3:9
 

 
 

    
Десетте Божии
заповеди

 

1.
Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш
други богове освен Мен.
2.
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що
е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им
служи.
3.
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

4.
Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и
върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя
Бог.
5.
Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на
земята.
6.
Не
убивай.
7.
Не
прелюбодействай.
8.
Не
кради.
9.
Не
лъжесвидетелствай против ближния си.
10.
Не
пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито
нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито
някакъв негов имот – нищо, което е на ближния ти.
   

 

 

    Никео – Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на
небето и земята, на всичко видимо и невидимо.2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден
от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог
истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е
станало.3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата
и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще
има край. 8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто
се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез
пророците.9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.11. Чакам възкресение на мъртвите.12. И живот в бъдещия век! Амин.

 

 

 

    Апостолски символ
на вярата

 

1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на
небето и земята.2. И в Иисуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Пон¬тийски, бил разпнат на кръст и бил
погребан,5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца
Всемогъщия.7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.8. Вярвам в Светия Дух.9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква, в общението на
светиите,10. в опрощаването на греховете,11. във възкресението на плътта (на мъртвите),12. във вечния живот. Амин.

 

 

 

„…Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога,
съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си
съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение,
както е предписано от закона. И трябва да бъде по-внимателно отбелязано,
че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина
Го почитат. Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността
на сърцето е рядка.“                                                           
Жан Калвин    „Институти…“ 1:2