И тия – черни петъци, коледни намаления, луда работа!
Отивам да си купя обувки, а те намалени от 44 номер на – 41…
А 100- инчови телевизори, намалени на 50- инчови. Абе, едни мандарини да купя, оказаха се намалени портокали. Чери-портокали.
А, в тия Супер-Хипер-Ултра-Маркети, в тия МОЛ-ове, това страшна работа в тия черни петъци! Напълнили едни колички със стока, а то какви – колички…направо миньорски вагонетки!..
От секъде некой нещо те дърпа – купи това, купи – онова…
Жени се скубят за последна стока, дори не знаят каква е тя!… А то, добре опакован амбриаж.
Деца пищят, едно момиченце реве истерично, иска да му купят Снежанка…Кукла на Снежанка, но бащата вече отвлича мацката, която играе Снежанка на Дядо Мраз, а тя крещи – помощ, помощ!..Но, кой да я чуе…
И да искаш да я спасиш от похитителя й, не можеш да преминеш. Пред теб са застанали две огромни гъзища, правят заслон, на трето огромно гъзище, което мери клин с коледни орнаменти, защото пробната е заета… В нея двойка младоженци пробват артикул от секс-шопа. Маорски пенис с две глави в промоция… От некъде пристига ухилено девойче в костюм на елф, в ръката с поднос –
„Опитатйте новата кървавица на месокомбинат – „Тиха нощ“…
К’во да правиш, взимаш клечката с парче кървавица, лапаш я… После друга клечка, с кашкавал от свинско млеко, лапаш и него…
Вече паникьосан, вземаш поредното нещо, поднесено ти от усмихнат елф на поднос, лапаш и него.. а то – дамски тампони!…
Казваш си… Да си бех взел два, да си запуша ушите с тях, защото от двете ми страни застава зряла семейна двойка, която крещи през мен, все едно ме няма:
– „Това, защо го взе сега!?… Жената плюе право в ухото ми – „Кое, защо съм взела, простак мой!” – мъжът й не отстпъпва…от ухото ми – „Как кое?…тирантите!”… – „Ами, за баща ми ги взех!”… – тържествува месестата му половинка, а той, още по-тържествуващо:
– „К’во ти става, ма…баща ти умре преди две години!”… – тя леко отстъпва, но леко и следва:
– „Еее, забравих, нищо, де.. все ще ни потрябват за нещо!”…
И, тъкмо мислех, че са спрели да крещят в ушите ми, когато тя внезапно вижда някъде в тълпата внучето си – Калоянеее, не ближи боя за обувки, и върни тази змия в аквариума, детенце ниедно!
Мъжът й и той се включва със заплахи към внучето:
– „Ще види той довечера, като вместо Дедо Коледа, дойде Дедо Торбалан, да му изпие мозъка!”…
С голям зор се измъквам от буферната зона, подреждам се на касата и след час вече съм лице в дупе с касиерката…Доста е бузеста, но също е украсена празнично, на главата й светка джуджешка шапчица…
Претаква стоката ми и прошепва, почти интимно – „850 лева и тридесет и пет стотинки… с отстъпката!”… (отстъпва назад, гузно усмихната)…
Ето, сега разбрах, какво значат и празничните „отстъпки“ – това е, когато ти кажат цената на касата, да отстъпят крачка-две назад, за да не бъдат ударени от клиента…
Между другото, като гледам тези огромни МОЛ-ове, в които има всичко, в тия черни петъци, защо по случай Бъдни Вечер и Коледа да не направят там някъде между бижутерийния магазин и щанда за понички – Черквица…
Все ще я сместят. Ще е доста удобно! Защото, после гражданите, натоварени с толкова много покупки за празниците, нямат възможност да минат през някоя Черква, да запалят свещица!…
Пък и в стила на моловете ще е добре, ако в тези черквици, за една закупена свещица, получаваш – три!.. Или – четат ти молитва за здраве…получаваш бонус – шишенце Светена вода…Промоция, миряни!…Купуваш златно кръстче, на цената на сребърно!…
И така, като минат години, в които в МОЛ-овете ще има и черкви, следващите поколения ще си мислят, че думата – МОЛ, е съкращение на МОЛитвен дом!
