Днес ще ви разкажа накратко за едно красиво кътче от България, оставено на произвола на съдбата!
Днешната фото разходка ще бъде из едно непопулярно и не туристическо място, а именно село Дебрен, където са родени и израснали моите деди и пра-деди.
Този материал е за онези дестинации, които често забравяме или напускаме в търсене на реализация и щастие, но които продължават да са живи в сърцата ни по особено сантиментален начин. И макар и нас да ни няма, животът там продължава и всеки камък носи неразказана лична история.
Село Дебрен е едно от изключително красивите селца, разположени в Югозападна България, в подножието на Западните Родопи с 2301 жители към 2015 г.
Разказът ми започва с една интересна снимка, която имаш чувството, че оживява пред очите ти – сякаш ако отвориш вратата, ей сега ще зърнеш хляба и посудата на скромната трапеза. Цялото действие се разиграва на фона на величествената планина Пирин. Тази старинна къща е един от символите на някогашния домашен уют, но към днешна дата е подложена на студа и дъжда и изживява последните си дни, защото когато липсва човешкото присъствие и топлина, всичко рано или късно е обречено на разруха.
Останките от стара къща…