Ти си това, което избереш! Казвам и съм го казвал много пъти на всички, които са отчаяни от живота си и сякаш са се загубили в един тъмен лабиринт, ненамиращи смисъл на това, което правят.
Още от деня на раждането ни, нашето време започва да тече назад. Времето, което е предназначено да станем това, което сме в момента. С всеки изминал ден растем и ставаме все по-големи, отиваме на училище, завършваме основно и средно образование, след това университет и т.н. Това продължава с векове наред и все едно сме програмирани да го правим и това е нашият алгоритъм. Но разбира се не всички имат тоя късмет от страна на образованието.
За какво е всичко това? Висок социален статут в обществото? По-голяма интелигентност? По-висока работна заплата? По-добър живот? Истината е, че всеки има различен отговор на въпроса.
Макар и да не искаме да го приемем, действията или нещата, които правим сега се отвръщат на нас в бъдеще. Като, че ли има някой от другата страна, който рита топката със същата сила, равносилна на тази с която сме я подали.
Оттук следва следната мисъл: каквото посеем, това ще пожънем. Разбира се това не е характерно за всички. Напук на съдбата, някои живеят несъобразимо относно правилата, ако може да се каже, че има такива. Ти учиш за лекар и ставаш лекар, правиш спестявания за старините си и изпращаш децата си на елитни училища, но друг няма тази висока цел и живее ден за ден. Трети обикаля света без пукната пара в джоба, защото е направил този избор. Примерите със сигурност са много, но забелязвате ли едно общо нещо? Всеки става това, каквото е избрал!
Има един вариант обаче, който е противоположен на избора, това е самосъжалението – най-грешното, което можем да направим за себе си. Това е избор на немалък брой хора, водещ до още по задънени улици. В никакъв случай самосъжалението не е решение на даден казус. Прост пример: това, че си уволнен от работа, не означава, че си пълен некадърник и несръчен в това, което правиш. Може би шефа не изпитва симпатия към тебе и иска да вкара свой роднина на твое място или просто така му командват отгоре. Кажи довиждане, усмихни се и кандидатствай за друга работа, където трудът ти ще бъде оценен. Толкова е просто.
Както казах, изборът, който правим очертава нашата същност, а действията ни са образ на съдбата. Тук някои ще ме критикуват, но е така. Аз вярвам, че човек сам определя съдбата си, макар и да е писана в минимално количество.
Общо взето се сещам само толкова по тази тема, но е възможно да допълня, ако се сетя за още.
Не забравяйте, вие сте това, което изберете! Сега искам да се усмихнете и продължите към целта със вдигната горе глава!
Айде чао!
