За разлика от българските вузове, които с всяка година занижават критериите си за прием, чуждите университети се стремят към затягане на подбора на нови студенти
Все по-строги критерии за прием на студенти има в чуждите университети, към които се стремят българските зрелостници, желаещи да следват в чужбина. За сметка на това с всяка година родните вузове с всяка година облекчават правилата си за прием.
Това е един от изводите от тазгодишната кандидатстудентска кампания на висшите училища зад граница, отчитат от консултантска къща „Дарби“. Иначе, интересът остава традиционно най-силен към обучение в Англия, Германия и Холандия, като се увеличават предпочитанията на младежите ни към инженерните специалности, пише в. „Сега“.
Интересът на младежите ни към университетите в Англия, където годишно заминават по около 1800 българи, остава непроменен дори и след Брекзит, отчитат консултантите.
„Миналата година имаше стрес заради атентатите, но тази година нещата се успокоиха, особено след заявката на английското правителство да запази субсидията, която дава на чуждестранните студенти за заеми за покриване на таксите за обучение“, коментира Благовеста Евтимова от консултантската фирма.
Виж още: Великобритания обмисля да намали наполовина чуждестранните студенти
По думите ѝ обаче университетите в Обединеното кралство, особено най-добрите, са започнали да затягат условията за прием. Досега е имало условен прием или т.нар. „типична оферта“ със зададени условия, чието изпълнение гарантира почти сигурно постъпване в дадения вуз. Все повече висши училища обаче въвеждат минимални изисквания – за успех, за допълнителните тестове и др., покриването на които на практика не означава нищо.
Критериите се завишават, а конкуренцията става по-силна, обобщават ситуацията консултантите и припомнят, че за закъснелите кандидати за обучение в Англия все още има шанс, тъй като традиционно след 15 януари университетите обявяват в кои специалности продължават да приемат документи.
Таксите на Острова са между 7000 и 9000 британски лири на семестър.
Виж още: Българското висше – масово и некачествено
Подобна е картината и в Дания, където се наблюдава задържане на интереса, въпреки че там висшето образование е безплатно. Тази година датското правителство обвързва план-приема в университетите с реализацията на трудовия пазар и с нуждата на икономиката от определен тип кадри, което на практика принуждава някои вузове да обявят нулев прием за дадени специалности.
Поради тази причина и правилата стават по-строги – изискват се определен брой часове по дадени предмети, определени резултати, конкретен профил от средното училище и др. За сметка на това пък Швеция либерализира приема на международни студенти, въвеждайки доста повече бакалавърски програми на английски език.
Виж още: Всеки трети абитуриент се стяга за Терминал 1 или 2
Холандия, заедно с Англия и Германия, остава сред най-предпочитаните от българите страни за придобиване на висше образование. Младежите ни, привлечени от холандските програми на английски, разумните такси от по 2000 евро и качественото образование в страната на лалетата, стават все повече, като се забелязват две тенденции – увеличава се интересът към приложните науки, както и към по-практически насоченото образование, позволяващо започване на работа още към трети-четвърти курс.
Най-разпространени сред българските студенти в чужди университети остават компютърните и икономическите специалности, сочат анализите. Последните години се забелязва нарастване на интереса към компютърните и инженерните науки, както и към гражданското и автомобилното строителство, което се избира и от все повече момичета. Психологията, правото, журналистиката и комуникациите пък се радват на постоянен интерес.
Източник: в. „Сега“
