От бебе, дъщеря ми заспиваше сама, без да я приспиваме. Когато се научи да си държи шишето с млякото, дори я оставяхме сама, и след 15-20 минути само минавах да я завия и да взема празното шише.
Дойде ред да махна залъгалката. В отговор на това, тя реши, че трябва да я приспиваме. Дали само аз, дали двамата с баща й, няма значение, трябваше да има човек при нея.
Така изминаха около 3 месеца. Положението с приспиването не беше вече такъв проблем, някак си свикнахме. Но малката реши да завземе доста голяма част от нашето нощно спокойствие.
Стана нетърпимо нощем да се будим от ритници и да спим не повече от 3-4 часа на денонощие.
Посъветвах се с по-вещи в областта и още същата вечер с мъжът ми приложихме на практика съвета.
Малката беше много изморена и в 20 часа й се спеше. Оправих я за сън и към 20:20 я сложихме в леглото й.
Рева започна още при оставянето й. Легнахме на нашето легло с баща й, за да сме все пак около нея, но не спираше да реве истерично. Сърцето ми се късаше, стомаха ме сви, но бяхме решили, че каквото и да ни коства трябва да устоим.
По-добре няколко дни рев, отколкото години наред да спи при нас. Обясних й, че ако не спре да плаче, ще изляза от стаята, а тя дори и не искаше да ме чуе. Излязох.
След няколко минути тя започна да разиграва баща си. Да иска вода, едната си кукла, да ги хвърля и да ги иска отново. Тогава баща й взе и шишето и куклата и излезе и той от стаята.
Тя не спираше да реве. Стана 21:15, а ние вече си мислихме, че тя просто няма да спре да плаче. Стояхме в другата стая и я наблюдавахме през открехнатата врата, да не би да излезе от нейното легло.
Рев, крясъци, истерия и пак рев. Всяка минута бе сякаш един час.
И изведнъж, просто спря. Сякаш си натиснал паузата на касетофона.
Не, не се зарадвахме, по-скоро се стреснахме, какво стана. Надникнах, а тя лежеше, т.е. вече спеше.
Беше се пречупила. Разбра, че няма да постигне желанието си с рев, и ще се наложи да спи вече в нейното легло.
Но това бе само 1-вата вечер.
Втората вечер ние бяхме навън, а малката остана с двете си баби. Категорично бе отказала да легне в нейното легло, а и те не биха понесли рева на любимата си внучка. Когато се прибрахме и я пренесохме в леглото й, тя спа непробудно до сутринта.
Трета вечер: Това е най-интересната част.
Още докато я обличах и обясних, че вече е голяма и трябва да спи в нейното легло. Само като чу за леглото си, почна да сочи нашето и да приревава. Продължих да обяснявам, че нейното легло е чудесно и ако можех аз да се побера в него, щях да спя аз там. Мрънкането в израз на негодувание продължава…
Вече облечена й казах да слезе в леглото си. Тя ме погледна, видя категоричния ми поглед и бавно се спусна в леглото си, продължавайки да мрънка. Казах й да легне, за да мога да я завия. А тя, ме погледна, легна и си допридърпа одеалото.
Разказах й, че колкото и да е голямо леглото на мама и татко, то е само за двама и тримата не може да спим спокойно. Как ние с тати ще сме в другата стая и тя ако има нужда от нещо, ние ще се отзовем. Че утре сутринта пак ще си играем и ще се забавляваме и още и още …
Тя през цялото време мълчеше и ме гледаше. Дадох и водата, пи малко и ми върна шишето.
Когато отидох до вратата и казах: дай на мама целувка и ми кажи лека нощ! Тя ме погледна, помаха ми с двете ръчички, прати ми въздушна целувка и аз излязох от стаята.
Нямаше нито рев повече, нито мрънкане. Не минаха и 5 минути, а тя вече спеше.
Останах изненадана, определено приятно. Баща й, дори не можеше да повярва, че не прорева, не се противи и инати, както преди една нощ.
Четвъртата нощ: Протече по абсолютно същия начин като третата, но не ми се налагаше да обяснявам надълго и нашироко. Казахме си лека нощ, целувки и усмивки и излязох.
В заключение мога да кажа само едно:
Колкото и да Ви е мъчно, колкото и да не искате да подложите детето си на няколко часа рев, там е ключът.
Само няколко дни трябват, за да разбере, че Вие отстоявате Вашата позиция и колкото и да реве, няма да промените решението си.
Ако още първия ден не издържите, и детенце Ви пречупи, ще е много по-трудно, когато знае, че ако не спре да реве, Вие ще дойдете или ще го вземете.
Сега, седмица по-късно, ние се наспиваме, тя спи много по-спокойно и непробудно, и всички сме доволни.
Няма дете, което да не опитва да пречупи родителите си чрез рев – все пак това за сега е единствения им начин да изразят негодуванието си.
Важно е да издържите Вие – и двамата родители.
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане
