Радио “Горянин”, известно още като “Гласът на българската съпротива”, е първото дисидентско радио в България. Намирало се е в Гърция в околностите на Атина. В началото на Студената война то координирало дейността на горянските чети и информирало българите за всичко, случващо се зад границите на “желязната завеса”.
Една от първите радиостанции, заглушавана в годините на Студената война, била „Горянин”, известна още като „Гласът на българската съпротива”. Тогавашният ръководител на България Вълко Червенков казвал: „Това радио е рупор на световния империализъм”.
В радиопредаванията се изявявали хора, които властта определяла като родоотстъпници, шпиони, диверсанти и предатели
Те не само апелирали за сваляне на народната власт, но и на кодиран шпионски език съобщавали на своите сподвижници в България къде ще бъдат спуснати диверсионни групи с парашути или къде трябва да посрещнат диверсионните банди, преминаващи в България от Турция или Гърция.
Давали също указания за саботажи, грабежи и убийства. Това разказват за обекта на своята професионална дейност ветераните офицери от българската радиозащита Петър Иванов и Филип Костов, о.з. полковници от някогашния отдел за радиоконтраразузнаване в Държавна сигурност.
Локалното заглушаване на радио „Горянин” се извършвало първоначално с трофейни немски инсталации за радиозаглушаване „Лоренц”. Първоначално във вътрешното министерство не е имало специализирано звено за тази дейност. С нея се занимавали военните. Иванов и Костов били в отдела за военно контраразузнаване към Първа българска армия, откъдето били изискани от ДС. Полковниците от запаса уточняват, че именно със заглушаването на радио „Горянин” започнала тяхната кариера в новосъздаденото „Техническо звено за подавяне на вражеските радиопредавания”.
Звеното било първоначално към така наречения „Единайсти горянски отдел”, известен още като “отдел за борба с бандитизма”. Според офицерите
вражеската радиостанция буквално докарвала Вълко Червенков до истерични припадъци
По нареждане на тогавашния генерален секретар на БКП заглушаването се извършвало с мощни за времето си съветски радиосмутители, монтирани на български и съветски товарни и рибарски кораби. Освен тях били наемани и кораби от неутрални страни. Вълните на тези смутители били насочени към Атина, където се намирала „най-вражеската радиостанция” за България.
Радио „Горянин” започнало предаванията си през април 1951 г. от околностите на Атина.
Излъчвало с два предавателя на различни честоти. Най-изявените радиоводещи до 1962 г. били Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев. Емисиите започвали от 6:30, 12:00, 17:30 и завършвали в 22:30 часа. В началото на всички емисии звучал маршът „Един завет”.
Радиото на горяните на два пъти е било на косъм от взривяване. Първия път това било през май 1951 г., когато „Гласът на българската съпротива” призовава в емисиите си българите да се присъединят към горянските чети, които според замисъла на организаторите на горянското движение трябвало да прераснат във въстаническа армия и да свалят омразната комунистическа диктатура.
Битката завършила с поражение за горяните поради огромното числено превъзходство на правителствените сили
В Сливенския Балкан силите на МВР, изпратени да разбият горянските чети, достигнали 14 000 души. В ядрото им била елитната дивизия на Вътрешни войски, наброяваща 7000 човека. В нея имало дори танков батальон и дивизион “катюши”. Още 7000 милиционери и служители на Държавна сигурност вървели след елитната дивизия на МВР. Силите на вътрешното министерство били подкрепени от 8000 войници и офицери от армията, които блокирали подстъпите към планината.
В битката, преминала под прякото наблюдение на другаря Вълко Червенков, участвали и авиодивизион, артилерийски полк и мотострелкови полк. Операцията командвал вътрешният министър Георги Цанков. Тя започнала с удари от въздуха с щурмови самолети ИЛ-10, които обстрелвали с реактивни снаряди и пускали бомби върху местата, където се предполагало, че има горянски групи. Последвал кратък оръдеен и минометен обстрел. Бивши участници в събитията, тогава сержант и ефрейтор от Вътрешни войски, си спомнят: “Все едно бяхме на война.
Щурмовиките пикираха и изстрелваха реактивните си снаряди върху набелязаните цели. После пускаха бомбите”.
“Когато оръдията и минометите, последвани от катюшите, удариха набелязаните цели, картината заприлича на сцена от филма “Зарево над Драва”, спомнят си Васил Василев и Георги Петков.
Според него масираният артилерийски обстрел, съчетан с въздушни удари, не постигнал целта си.
Горяните, разделени на малки групи, се оттеглили в планината, като избягвали сблъсъка с правителствените части. Успели да убият 15 човека от МВР войнството и да повредят веригата на един танк.
Последвала жестока разправа на победителите. През следващите дни били унищожени в сражения или разстреляни на място според различни данни между 200 и 250 горяни.
След четите трябвало да бъде ликвидирано и радиото
Докато се водели сраженията, Вълко Червенков сериозно се замислял да бъде спусната с парашути българска диверсионна група, която да унищожи радио „Горянин”. Освен това се планирала паралелна операция радиото на българската съпротива срещу режима да бъде взривено от бойна група на гръцките комунисти. Те трябвало не само да проникнат на територията на радиото да го унищожат, но и да избият „най-злостните врагове” на НРБ, работещи в него.
Радиожурналистите от „Горянин” можело също да бъдат отвлечени от „колегите” на българските комунисти и да бъдат върнати в България по канал, по който преди години гръцките партизани са получавали оръжие и медикаменти от България. По стечение на обстоятелствата нито една от операциите не била реализирана.
Като цяло техническото звено на ДС е осъществило от 1951 до 1953 г. няколко операции срещу радио “Горянин”, най-резултатните са три под кодовите названия “Хемус”, “Родина” и “Байкал”.
Според резолюцията на тогавашния вътрешен министър Георги Цанков “младата радиозащита на НРБ вече действа успешно”.
Николай БОЖКОВ
Кои са те?
Горянското движение
Т. нар. горянско движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 г., когато Червената армия нахлува в нашата страна. В първите месеци след 9 септември са избити или „безследно изчезнали“ близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора – понякога цели семейства.
Смята се, че общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Според различни оценки самите горяни са около 2000, а разкритите нелегални организации – над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. твърди, че сред четниците имало земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО…
Горянските чети действат от 1944 до 1956 г., когато са окончателно разгромени.
