Защото, когато няма парно, и смехът топли
Според „Топлофикация-София“ аварията е отстранена, а топлоподаването е възстановено. Отопление и тола вода има във всички квартали, в които беше преустановено подаването им.
Въпреки това отделни абонати все още се оплакват от липса на парно и топла вода.
„Никой не е застрахован от нови аварии, но да се надяваме, че такава авария, каквато ние не помним, няма да се случи“, посочва инж. Боян Паунов от „Топлофикация София“.
И ако не беше толкова практически неприятна ситуацията, в която половин София остана на студено, тя би напомняла на един от любимите български филми – Топло. Защото, когато го няма парното, смехът може да ни топли.
Виж още: Как да подадем жалба към „Топлофикация“ заради спряното парно
Затова ви предлагаме ви цитата от „Топло“:
„Ей, голям човек е дакела!“
„Вишновката е добра, но джин с тоник е съвсем друго нещо!“
„Вашият ентусиазъм е алкохолен!“
„Чиче, дай 20 стинки, ша ти пея!“
„- Ама вие какво искате бе? Да отида в затвора ли?
– Е че кво бе господин директор на затвора, вие нали и без това сте си там?“
„Не ме наричайте „мили“, не съм ви любовница!“
„Момиченце, дай си ми зъбките!“
„Животът, милички, дава само тогава, когато му опреш пистолета в корема. И този пистолет ще бъда аз!“
„На вас историята да не ви е дала пълномощно че така се афектирате от нейно име!“
„- Вие сте типичен назадничав елемент!
– А интересно вие какъв елемент сте?!
– Аз съм за прогреса, във всичките му форми!
– Аз пък съм за тези му форми, които са ми изгодни!“
„- Варвари, какво правите?!
– Грешка, ще я оправим.“
„Малко пикантна история… счупиха ни клозетната чиния, майка му стара! Сам разбираш закъде сме.“
„Поздравяваме „Топлофикация“ с песента на Пепино Гаглиарди – „Една голяма любов и нищо повече“.
„- Другари, по-тихо, довечера съм нощна смяна!
– Хайде стига, бе! Ще спиш на работа!“
„- Не стреляй!
– Късно е… вече стрелях!“
„- Ами Вие, с Вашето интервю от травматологията… „Не спирайте прогреса. Ваш, Снегов.“
– Аз бях в клинично състояние, госпожо.
– И сте, господине.“
„- Видяхте ли докъде ни докарахте?
– Сори!“
