В края на XVIII-ти и началото на XIX-ти век в Белградския пашалък се осъществяват процеси, които спомагат развитието на национализма и чувството за общност у сръбския народ. Населението нараства и достига около половин милион.
Освен това във връзка с опитите за налагане на самоуправство от еничарите в пашалъка (събиране на допълнителни данъци, заграбват земи и тероризират хората), централната османска власт (Високата порта) търси съдействието на местното население, разширявайки в известна степен тяхната автономия. Става така, че всяка нахия може да си избира княз, който събира данъците, позволява им се да носят оръжие и да строят църкви…