Хеджирането при петролната търговия не е нещо необичайно. Авиокомпаниите хеджират, за да се застраховат срещу нарастващите цени; шистовите производители в САЩ разчитат на хеджирането, за да си гарантират приходи, но никога не е било в такъв размер
Нито една хеджираща сделка не може да се доближи по размер до мексиканската, известна като “Хасиенда хедж“, която се осъществява ежегодно. През последните 10 г. стойността на операцията на хартия възлиза на $ 163 млрд. “Това е сделката, която всички банки чакат всяка година,“ казва Ричард Фулъртън, основател на Matilda Capital Management и бивш трейдър в Royal Dutch Shell и Glencore. “Сделката е толкова голяма, че може да направи годината им успешна или да я провали.“
Както винаги, мъжете се събират в същата конферентна зала на първия етаж, само че този те са решили да направят ежегодния си залог на петролния пазар по-голям, от когато и да било. По-малко от 10 души от няколко мексикански министерства и държавната енергийна компания Petróleos Mexicanos се канят да заложат огромна сума срещу пазара. Ако познаят, печалбите ще бъдат огромни. Какво ще стане обаче, ако грешат? В такъв случаи ще са прахосали едно малко състояние. Близо 7 месеца по-късно, в началото на януари 2008 г., цената на петрола флиртува с нивото от $ 100 за барел за първи път в историята. Цената отстъпва до под $ 90 долара до края на месеца, но след това, в началото на февруари, потегля нагоре. Цената на щатския лек суров петрол бележи нови върхове всеки месец — $ 103.05 за барел, $ 111.80, $ 119.93, $ 135.09, $ 143.67, като в крайна сметка достига $ 147.27 за барел в началото на юли. На фона на наглед неустоимия глад за петрол от страна на развиващите се икономики, сред които Китай и Бразилия, някои трейдъри дори обсъждат цени от около $ 200 за барел. На 22 юли 2008 г., само 11 дни, след като цената на петрола достига исторически връх, тази малка група мексиканци се събира във финансовото министерство, известно като Secretaría de Hacienda y Crédito Público, за да обсъдят тяхната различна прогноза за пазара. Когато “мъжете от Хасиендата,” както са известни, се отправят обратно към бюрата си, тяхната цел е да хеджират петролните постъпления на Мексико посредством сделка с банките на Уолстрийт. Минути по-късно те започват да заливат брокерите в Barclays, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Deutsche Bank със съобщения. Техните инструкции са за закупуването на пут опции, договори, които им дават правото да продават петрол на определена предварително цена, на нива между $ 66.50 и $ 87 за барел. Банките, които получават поръчките, дотогава не са виждали толкова голяма петролна сделка.
Цената на всичките тези опции възлиза на $ 1.5 млрд. От Хюстън до Ню Йорк, банкерите работят денонощно, за да финализират тази огромна сделка. Тя възлиза на 330 млн. барела – количество, което се равнява на годишния внос на Холандия. Barclays, която по това време си проправя път сред големите при суровините, купува по-голяма част от количеството – 220 млн. барела. Goldman Sachs се нарежда на второ място с 85 млн. барела. Този залог, че цената на петрола ще се срине, е направен от държавни служители, заемащи длъжности, като “генерален директор по фискалното планиране.” Мъжете от Хасиендата, които все още са наричани така, макар понякога на събиранията им има и жени, се оказват достатъчно далновидни, за да предскажат срив в цената на петрола. След като банките изпълняват сделката, в рамките на 5 месеца цената на петрола е в процес на свободно падане, на фона на голямата финансова катастрофа. През 2009 г. средната цена на петрола възлиза на под $ 55, което е доста под средната цена на опциите от $ 70.
“Ключът към успеха на тази огромна държавна хеджираща сделка е това, че действахме бързо, много бързо, казва Херардо Родригез, който по това време е заместник-министър на финансите и един от присъствалите в залата. В момента той е управляващ директор в BlackRock Inc. “В началото на лятото забелязахме, че финансовата криза се разпространява бързо,“ казва той. “Въпреки това, цените на петрола си оставаха високи и дори се покачваха. Казахме си, че имаме нужда от застраховка и че трябва да се възползваме от цената на петрола в размер на $ 150.“
През декември 2009 г. 4-те инвестиционни банки, участвали в сделката, превеждат печалбите от нея обратно към Мексико. Парите, постъпили по сметка 420127 в държавната банка Nacional Financiera, възлизат на $ 5 084 873 500.
Въпреки огромния си размер, въздействие и такси, малцина, дори в енергийната индустрия и на Уолстрийт, могат да се похвалят, че знаят много за сделката. Мексико, която е 12-тият най-голям производител на петрол в света и банкерите на страната, старателно обгръщат операцията в тайна, за да попречат на други банки, спекуланти и хеджфондове да се възползват от информацията и да подадат предварително същите поръчки. Петролният хедж на Мексико има реална икономическа важност. До относително скоро Мексико разчиташе на петрола за около 1/3 от постъпленията си, което я правеше уязвима към евентуални големи колебания в цените. Основната цел на хеджирането не е да попълни хазната на страната, а да защити бюджета от колебанията в цените на петрола. Това е и фискално упражнение, което понижава лихвените разходи на страната. Според старши икономист в МВФ, хеджирането означава, че Мексико плаща с около 30 базисни пункта по-малко лихва по държавния си дълг. Одитите затвърждават положителната репутация на Мексико на петролния пазар, както и желанието на страната да пази сделките си в тайна.
Този тип търговия води началото си до 80-те години на миналия век, когато Мексико се опитва да стабилизира финансовото си положение. По-конкретно, правителството не успява да предвиди петролната криза от 1985-86 г., когато Саудитска Арабия наводнява пазара и цените на петрола се сриват. Страната отново е изненадана неприятно в края на 90-те години, когато Азиатската икономическа криза се отразява на търсенето на петрола, а страните от ОПЕК увеличават производството с цел завземане на пазарен дял. В резултат на това цените се сриват. През декември 1998 г. Мексико продава суров петрол на минималната цена от $ 5.68 на щатска рафинерия. Мексико, която не е член на ОПЕК, не предвижда тази криза и не е хеджирала. Този горчив опит засяга цяло поколение държавни служители, които решават, че вече никога няма да бъдат толкова неподготвени. Така се слага начало на модерната сделка с хеджирането на мексиканския петрол в началото на новото хилядолетие, след като в страната са приети закони, които позволяват значителна бюджетна гъвкавост, за да може сделки от подобен мащаб да бъдат осъществявани.
“Хеджирането е като да си купиш застраховка“, казва Гилермо Ортиз, управител на централната банка на Мексико в периода 1998 – 2009: “Купуваш си застраховка с надеждата, че няма да ти трябва.“ Мексико обикновено печели пари от хеджирането на петрола, в някои случаи много пари, както през 2008-09. Страната печели $ 6.4 млрд. долара през 2015 г. и $ 2.7 млрд. през 2016 г. Резултатите за 2017 г. предстои да се изяснят. Миналото лято Мексико похарчи над $ 1 млрд. за закупуването на пут опции при долна граница на цената от $ 38 за барел.
Мексиканското правителство хеджира всяка година, но не влиза на пазара по едно и също време. Официални документи показват, че страната е започвала да купува опции най-рано през май и най-късно през август. Нито една друга година не олицетворява тези характеристики, като 2007 г. Мъжете от Хасиенда започват 2007 г., хеджирайки 5 млн. барела в средата на юни. Цените на петрола не падат, а Мексико постепенно увеличава позицията си, продавайки 185 млн. барела в следващите три седмици. В края на юли, на фона на бързо покачващите се цени, Мексико влиза още по-сериозно на пазара и продава 100 млн. барела само за седмица. Продажбите свалят цените с 10%. След това Мексико незабавно напуска пазара за период от три седмици.
Мъжете от Хасиенда се връщат на пазара в края на август и докато цените нарастват отново, те продават бързо нови 85 млн. барела за 10 дни. В онази година Мексико продава общо 435 млн. барела петрол в 68 сделки. По-голяма част от тези поръчки минава през Goldman Sachs — 250 млн. барела общо. Въпреки успеха на Мексико, нито една друга страна производител на петрол не ползва тази стратегия с в такива големи размери. Няколко държави, сред които Катар и Русия, са се доближавали до въвеждането на голяма програма за хеджиране чрез Morgan Stanley и Goldman Sachs, но са се отказвали в последната минута.
