(Продължение) Тайните записки на Елена Чаушеску по повод опустошителното земетресение в Букурещ 1977 г.
РАЗТЪРСВАНЕ Не могат да ми избият от главата мисълта за дребнобуржоазния характер на това земетресение, което току-що е регистрирано. Т. 32. 1977
ИНТИМНА ДРАМА Гипсовите маймуни са се счупили, когато са рухнали разрушените сгради на две крачки от Двореца на Народа. Колко несправедливо! Те си сменяха цвета, за да покажат вътре какво е времето отвън. Толкова удобно. Къде ще намерим сега такива? Т. 32. 1977
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОДКРЕПЛЕНИЯТА Има повреди. Подземните галерии на Секуритате са се срутили на много места под самия център на Букурещ. Няма да можем вече безопасно да се движим между Централния комитет и нашата вила! Т. 32. 1977
СМЕЛОСТ Земята потпепери. Аз не! Бясна съм! Т. 32. 1977
ИНСПЕКЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ МЕСТА Натоварена съм от Ник да отговарям за помощните акции в града. Прелетях с хеликоптер над руините. Невъзможно е човек да мине през развалините без да си навехне глезена или да си счупи токчето на обувката. Т. 32. 1977
КЪСМЕТ В Института. Вазата на моето бюро е невредима. Т. 32. 1977
ПРЕСАТА Националната преса омаловажава събитието. Това е идея на Ник. 1)Международните спасителни групи няма защо да завират носа си в нашите работи. 2) Приятелските страни могат само да изпращат пари. 3) Само малките къщурки не устояха на земетресението, но те са наследство от капитализма. Т 32 1977
МАДАМ НЕРОН Откъде идва вдъхновението. Красотата на димящите руини. Снегорини и багери са повикани на помощ от Балканите, за да изчистят и подравнят центъра на града. От моя прозорец в Двореца на Народа увлечена от това зрелище, захвърлих последния брой на „Жур дьо Франс“, за да напиша тази поема: Земята се отваря, за да изпусне дъх на чистота и пепел Вървете си неща от миналото Да вдигнем чела И да тръгнем към Нов хоризонт късайки червени бузести карамфили. Т. 32. 1977
СВРЪХТАЛАНТЛИВА Прочетох своето стихотворение на Ник. Той не хареса „бузести карамфили“. Отговорих му, че тъкмо това е тя, истинската поезия. Може би ще съчиня и оди. Негреску ме поощрява. Една Нобелова награда за поезия би ми харесала. Т. 32. 1977
ИЗГОДЕН СЛУЧАЙ Ще използувам случая със земетресението, за да покажа моите текстове на лекарите от чужбина, дошли да лекуват ранените. Поне да послужат и те за нещо. Т. 32. 1977
МОРАЛНА ПОМОЩ За да вдъхна смелост на едно изплашено до смърт село от катаклизма, отидох сама на място, за да им изрецитирам едно стихотворение от последния ми сборник: Чук чук чук Кой чука на моя прозорец Това са три големи дъждовни капки Не влизай господин Дъжд Не ми досаждай тук Иди навън в градината да полееш жасмина, паричката, игликата В стаичката не се влиза От пръв поглед беше ясно, че оцелелите селяни бяха очаровани. Те ме аплодираха, размахвайки червените знамена, които им донесохме от Букурещ. Т. 32. 1977
НЕЩАСТНИЦИ Радио Свободна Европа окаля моите оди. Тези американски шпиони са тъпаци. Бясна съм от яд! За да си отмъстя два дни излъчвах по Радио Букурещ тази поема: Да изплетем венец за Новия човек, който изникна от пръстта като тревата във степта А те:», които го хулят те просто са слепци. Т. 32. 1977
БЕДСТВИЕ Цяла сутрин обикалях жертвите. Един нямаше ръце. Аз му казах: Бъди доволен, че ти е останала главата, Другарю! Миризмата на етер в болницата е отвратителна. Заболя ме главата. Да се помисли за забраната та етера. Т.32.1977
ПООЩРЕНИЕ Семействата на жертвите получиха диплом. Т. 32. 1977
ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО У дома на булеварда на Пролетта, бяха сменени всичките счупени стъкла. Не се виждат вече малките ранички от земетресението. Дали да не използваме момента да довършим разчистването на неугледните квартали? Много по-представителен би бил един просторен площад. Ето че идват багерите, които ще построят социализма!Аз съм Първия Жерав на Социализма (Виж ти, идеята е чудесна за стихотворение). Т 33 1977
НЕОБХОДИМ РЕМОНТ Паната на втория етаж беше запушена след катастрофата. Използвах случая да обновя банята отгоре до долу. Бонбонено розово. Позлатени лебеди за кранчета, тъй като имаме едновременно топла и студена вода, което позволява да се смесват и да се получи хладничка. Т. 33. 1977
ИНТИМНОСТ Ник се бръснеше в банята, когато му издекламирах неочаквано няколко стихчета, дошли ми на ум: Златни лебеди топла вода и вода студена пяна на муцунката ти и тече животът към умивалника. Без да ще Ник си поряза брадата и изрева. Каза ми, че вече си получи заслуженото от моите тъпи стихове. Заплаках от яд и му хвърлих спарчето в лицето. Т. 33. 1977
ГРИМИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА Новият грим на Ив Роше ми възпалява клепачите. Трябва да напиша писмо за рекламация. Ще го накарам да ми върне парите. Т. 33. 1977
БОЛКА Илич, нашето рунтаво ловджийско куче, глътна транзистор. Т. 33. 1977
следва продължение
Прочетена: 103
