Обама в страната на чудесата
Нобеловата награда за мир на Барак Обама шокира всички, дори, изглежда самия него.
Американския президент е интелигентен и харизматичен. Умее да вдъхновява и да се харесва на хората. За света като цяло, това е приятна промяна. Но до този момент освен да говори за надежда и да прави (понякога непремерено дълбоки) поклони към лидери на демократични и недемократични държави, Обама не е постигнал много за световния мир. През януари Америка беше в две войни, а Ахмадинеджад развиваше ядрена програма в Иран. Днес Америка е в две войни и Ахмадинеджад развива ядрена програма в Иран. И няма как да е друго само за девет месеца.
Изглежда обаче нобеловата комисия не може да приеме човешкия произход на Обама и все още търси месия в негово лице. Награждава го за неща, които в най-добрия случай му предстои да направи. Да се дава нобелова награда за добри намерения е нелепо. Медик, който с голям ентусиазъм обещава съвсем скоро да започне да работи по ваксина срещу СПИН едва ли ше бъде награден. Писател, който обмисля да напише роман от страхотно значение едва ли ще бъде награден. И така нататък. Вярно е, че наградата за мир винаги е била спорна, но в този случай стойността й съвсем започва да пропада.
Похвално е, че Обама, за разлика от Буш, опитва да говори с другите държави. Но светът няма за какво да благодари на Америка. Да се съобразяваш, поне от части с другите е нормално и цивилизовано. И доколкото Америка се връща към тази норма, хората в Осло не бива да изпадат в прекален ентусиазъм. По-скоро във Вашингтон би трябвало да се чувстват неудобно, че в продължение на осем години се държаха като дете, на което баща му без да иска е подарил истински пистолет за рождения ден.
Наградата е всъщност удар срещу Обама. Дори собствените му привърженици я намират за смешна, а противниците му току-що получиха още една възможност да кажат, че той е човек, който повече говори отколкото действа и на всичкото отгоре получава аплодисменти. Интересно е дали той пък няма да постъпи умно и да откаже наградата
