При описанието на ужасите и жестокостите, видени от него,светът остана смаян. Той разказа как българските християни са ограбвани и изтребвани от мохамеданите-турци; как полята, домовете и градовете им се опожаряват и преобръщат в пущинаци; и за безчет други злодеяния, неподдаващи се на описание. За цивилизования свят това бе капката, която накара чашата на търпението да прелее. Хората пребледняваха от гняв и неволно свиваха юмруци, когато пламенните слова на Макгахан пронизваха сърцата им.Англия бе принудена да отстъпи. Тя оттегли своя флот и Турция остана без покровител.”
„Тези турци нямат милост, не изпитват състрадание или съчувствие. Чужди са им дори снизхождението и жаловитостта на дивия звяр. Та и тигър не би убил малките от своя вид. Но тези турци, тези силни брадати мъже, изваждали с щиковете бебетата от люлките, подхвърляли ги във въздуха, набучвали ги още веднъж и ги изпражали в лицата на пищящите им майки. Те и по улиците разнасяли пеленачета, набучени на щиковете им.”
„България е терзана заради Христа, заради това, че в нея още има истинска вяра и истинско благочестие, заради това, че тук има непреклонили колена пред вярата Ваалова – пред смешението от заблуди, пред духовното обезличаване.“
