Дèтку и нàнка живьòт насòр 60 летà и нагòре. Памòгнаха на бубàйку да уградѝ нòва кòща, òти стàрана калѝба щèше да е мỳтка за врѝт. Мòлихме ги да дòйдат с нам, амà те рàчет ли?!
И дòйде ли пòдзима, йе си знàм, че трèбва да си зàделе еннà недèле да кòрпем стàрана калѝба- ѝли двàран са е издỳпил, ѝли тавàнан на баннà стàе ше са е схлỳпил, все ѝма кинà да са дапрè. Пък есàе гадѝна байè палетè, та жухàн белè атвòри. Кàкну вѝкат стàрине людье „Кàпка кòща сабàре“. Зафàтих еннà ỳтерна евàш-евàш и дèтку ше седѝ с мèне да ми памàга – ту шèйки ше ми пададè, ту нèква грьòда- зам да не слѝзам чòстиш ат скàлана. Кòвам, атпòшквам са и сỳчем зазнаèниес òбраз с еннò рỳху. Пък дèтку ле ми сòди катрò как да стòрем. И еннѝ щèше да е ду вечерòн – йе си му знам табиèтен. Нàнка е немèше- утернòна тамàн напрàташе хайвàнене нах хендèкан и атѝде пòслет, да ги чỳва, че да не батардѝсат сенòну на синердàшине. Ейнѝ ше е зàпомнем нèе- в еннàна рòка тайèшка, пък в дрỳгана – тарбѝнка с плèтка и прьòлу. Па еннò врèме дèтку спрè да дàва акъли как да кòрпем кòщана и ма задỳми- пагàдаме ли са с женàнана, умè ли да гòтви и все енакѝва рàбути. Мèне ми стàна дрàгу, че ма задỳми и за дрỳгу, не ле за рàбута. Кàзах му, че женàна ми е нè парàтек чулèк, крòтка е. Амà ѝма едѝн кусỳр – баннòш агà са стемнѝ ѝли глàва ше е забалѝ, ѝли ше са е скàпала прес деньòн, ѝли ше стàва рàну и ми вѝка да е не хàлам. Та енвà ми е бàлну, че ѝма вèчери да лèгаме скàрани. Ѝначе са пагàдаме и са спамàгаме за сѝчку.
Насмè са дèтку и ми рèче:
– Вèе сте млàди и сте за напрèш. Затавà ше ти кàжем едѝн акъл, пък ти чèска ше хи го предадèш: За всèку нèщу си ѝма врèме! Аткòле и нèе с нàнка ти бèхме лè кату вàм. И ейсè агà гу спаменèме и двамѝната са атпòшкваме, òти ейсè знàеш ли как е льòсну – нѝ тè рàчи, нѝ йè са наѝмам…
