Не съм се конкурирала с никого, аз бях номер 1, категорична е италианската филмова легенда, определяна навремето за най-красивата жена на света и останала вярна на европейското кино
Джина Лолобриджида отпразнува 90-ия си рожден ден в Рим като една от най-големите италиански звезди – актриса, скулпторка, фотожурналистка, певица и секссимвол.
Честването снощи беше на прочутата търговска улица „Виа Кондоти“, с червен килим и няколкоетажна торта.
Според „Холивуд рипортър“ най-новото й интервю доказва, че и на тази достолепна възраст тя не е изгубила острия си език.
Запитана за съперничеството със седем години по-младата от нея София Лорен, Лолобриджида го сравнява с прословутата вражда между оперните певици Мария Калас и Рената Тебалди.
Видео: 81-годишната София Лорен в реклама на парфюм
Не съм се стремила към никаква конкуренция с когото и да било – аз бях номер 1, заявява тя пред италианския в. „Кориере дела сера“.
„Успях благодарение единствено на себе си, без да имам подкрепата на някой продуцент. Всичко постигнах сама“, казва 90-годишната Джина, визирайки продуцента Карло Понти, който превръща съпругата си София Лорен в звезда от международен мащаб.
Нерядко двете актриси са били описвани като конкурентки, а съперничеството им се подхранва и от европейската преса, припомня „Холивуд рипортър“. Навремето Лорен заявява, че е по-надарена откъм гръдна обиколка, на което Лолобриджида отговаря, че София може да играе циганка, но никога – дама.
В миналото обаче 90-годишната примадона е твърдяла, че половинвековната „вражда“ помежду им е измислена от пиарите на София…
Неуспяла художничка, скромна статистка и манекенка –
така Джина Лолобриджида определя попрището си, преди да тръгне по актьорския път. Родена е на 4 юли 1927 г. в градчето Субиако, недалеч от Рим, а след края на Втората световна война семейството й се мести да живее в предградие на столицата. Сестрите й си намират работа в универсален магазин, а тя, завършила художествено училище, рисува карикатури и влага припечеленото в уроци по пеене.
През 1947 г. обаче става първа подгласничка на „Мис Рим“, което я изпраща на националния конкурс по красота. Макар че е висока едва 1,58 м, там се класира на трето място и това дава същинския тласък на кариерата й…
В киното дебютира през 1946 г. и продължава да се снима активно до началото на 70-те. Първата й сериозна роля е във „Фанфан Лалето“ (1952) редом с Жерар Филип. Започва да печели рекордни хонорари, а лицето й
украсява кориците на близо 500 списания годишно
Наричат я „Мона Лиза на ХХ век“, а определението „най-красивата жена на света“ идва в средата на 50-те от заглавието на едноименния филм, биография на оперната певица Лина Кавалиери. Сред популярните и у нас заглавия с нейно участие е „Парижката Света Богородица“ (1956), екранизация по романа от Виктор Юго, където тя играе Есмералда, а Антъни Куин – Квазимодо.
Други от известните й италиански роли са в „Провинциалистката“ (1953), „Римлянката“ (1954) и „Хляб, любов и фантазия“ (1954). Сред екранните й партньори са легенди на американското кино като Рок Хъдсън в Come September (1961) и Хъмфри Богарт в Beat the Devil (1953) на реж. Джон Хюстън.
Собственият й съпруг обаче е лекар – Милко Скофич, емигрант от Словения (тогава в рамките на Югославия), който става неин мениджър. Двамата са заедно от новогодишната нощ на 1946 г. до развода си през 1971-ва. От своя единствен брак тя има син, Милко-младши.
„Имала съм много любовници и все още имам. Много съм разглезена. През целия си живот съм имала твърде много обожатели“, откровеничи Джина през 2000 г.
В интервюто си за „Кориере дела сера“ тя разказва как хобито й да бъде фотожурналист я довело до запознанство с Фидел Кастро, на когото се възхищавала – но не като политически лидер, а като мъж. „За една жена остаряването е недъг, но тежките изпитания са ми дали смелост да се изправя срещу предизвикателствата“, споделя Лолобриджида.
Последната й изява в киното е през 2011 г., когато идва за кратко у нас, за да участва в пародийния „Боксофис 3D“ (Box Office 3D – Il film dei film) на Ецио Греджо, част от който е сниман в България, припомня в. „24 часа“.
Догодина й предстои да получи дългоочакваната си звезда на Алеята на славата в Холивуд, след като навремето отказва да работи там заради заробващия актьорите договор. Още се говори как едва 20-годишна отхвърля и поканата на киномагната Хауърд Хюз (чийто живот е пресъздаден в „Авиаторът“ на Мартин Скорсезе и „Правилата не важат“ на Уорън Бийти)…
За разлика от София Лорен в актива й няма „Оскар“, а само две номинации за „Златен глобус“ – за Buona Sera, Mrs. Campbell (1963) и няколко епизода от американската сапунка Falcon Crest (1981). Статуетки обаче не й липсват – тя е печелила седем от италианските кинонагради „Давид на Донатело“.
През годините е подкрепяла множество хуманитарни каузи, а в края на 90-те, след като се пенсионира, става посланик на Организацията по прехраната и земеделието (ФАО) към ООН заедно с личности като музикантите Чучо Валдес, Юсу Н’Дур, Даян Уоруик, Мириам Макеба, Жилберто Жил, Ронан Кийтинг, Халед, Ал Бано, Ди Ди Бриджуотър.
Гладните години през Втората световна война бяха в рязък контраст с кариерата ми на кинозвезда, разказва тя през 2013 г., когато разпродава на търг цялата си колекция с бижута. Вече съм скулптор и те не ми трябват, обяснява Джина..
Разпродажбата събира за УНИЦЕФ близо 5 млн. долара, които отиват за научни изследвания в областта на стволовите клетки.
