Фото-есе за душата
13 Октомври 2009 / 11:11 | Автор: moly |
| Категория:
Лични
,
Арт
,
Пътешествие
,
Хоби и развлечения
Бях затворена зад клетка и ми се щеше да докосна света,
Да поема по собствена пътека, да оставя собствена следа.
Чувствах се – растение в пустиня, чувствах се – посадена на скала,
Чувствах се далечна, но неуязвима, от вчера и за вечността.
Минаваха години, изпращах слънца, луни и век след век,
Реки дълбаеха долини и пътища изникваха навред.
А аз се ровех във душата си, провирайки си път сред болка и тъга,
За да открия себе си накрая – мъничка, ранима, но пък АЗ.
И чак тогава клетката се срути, избликна извор и ме възроди.
Домът си виждах – там, отсреща пътя; а вярата гореше в моите гърди.
И вече знам, че не съм сама.
И вече знам, че някой горе ме спаси.
Снимките са от скалите край гара Лакатник.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
1
2
Следваща страница
