За успеха
Вторник, 13 Октомври 2009 10:45
Пътят към успеха е тема за размисъл, обучения, истории и дори основа на голям бизнес под името „Психология на Успеха“.
Авторите са много, буквално хиляди и всички ни дават съвети как да пречупим мисленето си и да заживеем финансово независими.
Има и няколко изявени имена като Браян Трейси, Боб Проктър, които са си чисти психолози. Несъмнено са помогнали на много хора да се вземат в ръце и да открият способности, за които не са подозирали. Голяма част от тях са станали доста успешни хора с голям и непрекъснат паричен поток. Но някак всичко е комерсилано, касае лично забогатяване, всеки продава курсове, книги и какво ли не и безспорно информацията е полезна.
Блоговете по темата (включително този тук) също не са за пренебрегване. Пламен Петров и неговият www.blogatsvo.com са изключителни четиво и са полезни по своему.
Защо обаче въпреки голямата информация, успехът за много хора е непосилна задача, а новите предприемачи нарастват бавно и мъчително?
Отговорът за мен се крие в думите „Психология на успеха“. Наистина всичко е в главата! Възможно ли е обаче да се пречупи толкова лесно нещо, което е трупано като начин на действия, предрасъдъци и манталитет през целия съзнателен живот. Как да избяга човек от своя свят, от своите приятели и познати и да поеме по съвсем нова пътека? Именно трудната задача на подобни действия предполага изграждането на толкова голям бизнес като психологията на успеха. Всяка книга, лекция, обучение целят да променят човека – всички са разбрали, че без промяна няма резултат по отношение на забогатяването.
Но как ли е забогатял един Ричард Брансън, който страдащ от дислекция (невъзможност да се научи да чете и пише) успява да изгради бизнес за милиарди? Със сигурност е пропуснал хилядите томове с книжки, а покрай безкрайните си екстремни хобита, сам е споменавал, че лекциите и ученето му са ужасно досадни. Има ли нещо, което наистина да води до успех и може ли то да бъде извадено от нас?
Ровейки се в тези крайни и недотам оптимистични идеи, някак си се натъкнах на отговора за себе си. Човек просто иска да живее спокойно, слабо активно, някак по течението. За повечето хора това е удобно и конфортно. Но чичковците от книгите за мотивация, крещят и викат, че това е погрешно и трябва да се събудим. Но не е лесно – защото трябва да надскочим себе си. Твърде трудна задача. Не по-лесна от отслабването, което също е индустрия за милиарди. Ето колко е просто – хората искат да живеят по-добре и да имат пари. Искат и да изглеждат добре и да бъдат харесвани. Два силни психологически факта, които обаче изискват прескачане на собственото АЗ. Тези които са успели (едва 10% от хората) се избиват да печелят пари да убеждават другите да го направят и сипейки мощни съвети как да се променят. Но също както отслабването има си йо-йо ефект. Седмица в четене, после силна амбиция за успех, ровене за информациия, качване на стълбица нагоре в мисленето и после бързо слизане обратно и примирението, че ще успея следващия път. А следващия път води още едни 30 години след себе си и човек неусетно е станал на 60, с деца след себе си научени на същото.
Дадох си сметка – добре де дебел съм и още нямам пари! Не мога да намеря воля да отслабна, същото ми прече и да забогатея. Просто е по-лесно в сегашната ситуация да се отпусна и примиря. Къде да потърся мотивация? Аз я търся в семейството си – искам дъщеря ми да има строен и красив баща, който да я научи как да бъде преуспяла в живота. Искам жена ми да има красив мъж, който печели много, за да има повече време за семейството си. Това за мен е ПЪРВОТО стъпало. Да си намеря вътрешна мотивация в лицето на някой друг близък човек. И да не искам да го разочаровам. Така става по-лесен момента на пречупването.
Второто стъпало са реалните действия. Задавам си всеки ден въпроса ДНЕС НАПРАВИХ ЛИ НЕЩО, КОЕТО ДА МЕ ДОВЕДЕ ПО-БЛИЗО ДО УСПЕХА? За да си го задавам всеки ден не разчитам на самосъзнание, а просто си го написах на място, което посещавам всяка сутрин и вечер (не няма да ви кажа къде е-;). Така си напомням да помисля 1 минутка на ден за реалните действия. Разбира се това е процес, който спокойно да продължи с години, а време няма! Така че просто съм си написал отгоре, кое по-точно е успех за мен и наистина кога трябва да се случи. Идва логичен въпрос – ама никой не те натиска за това, никой не те контролира, нямаш шеф на главата да ти търси наистина спазване на срока. Това е най-трудното. САМОКОНТРОЛ! Тук идва на помощ сър Ричард Брансън (наистина е с титла от кралицата). Той казва „Ако днес не свърша това, няма да го свърша никога“, което е вариант на „не оставяй днешната работа за утре“. С разликата, че той просто наистина не го свършва и така се самонаказва за пропусната възможност. Няма нужда от самоконтрол, нали – трябва само да се вместим в днешния ден! Ако не искаме да стойм на първото стъпало и да се оправдаваме на близките си за изживяното от тях разочарование, просто правим нещата днес. Утрешния ден го няма (което е далеч от това да не планираме заради подобна презумция – винаги има разлика) за днешните задачи за моето АЗ.
Това е моята психология. Така си създавам time management система, така си създавам навици, така съм уверен, че ще забогатея. Без сложни уравнения и безкрайни лекции и семинари (не че има нещо лошо в тях – даже напротив).
Следват конкретни знания, които са важни за постигане на успеха и те трябва да се увладеят. Много са прости и тях ще ги споделя в следващата публикация, пречупени през моя практически опит.
Личен съвет!!!
Четете книги на истински милиардери, милионери, които имат изграден реален бизнес. Te дават истински съвети, на база огромен истински опит. Пример е Тръмп – книгите му са страхотни и много поучителни (четат се лесно, но ги прочетете по някоко пъти и се замислете върху всяко изречение – има защо). Психолозите са само подправка за по-пълна картина, но не са определящи. Поне според мен!
< Предишна
Следваща >
