През VII в. прабългарите, предвождани от хан Аспарух, преминават на юг от река Дунав и през 681 г. създават там своя държава. Това са териториите на днешна Североизточна България. Първата столица на младата българска държава е град Плиска, а по-късно – Преслав. Някъде в онези легендарни времена из тези земи се появяват балваните – древни каменни фигури. Техният произход и по-точна датировка вече повече от век са предмет на изследвания и спорове на археолози и езиковеди. Думата „блъванъ“ е засвидетелствана в старобългарските текстове от епохата на Първото българско царство (681-1018). Според едни езиковеди коренът й по всяка вероятност е от тюркски произход и означава „статуя, идол, стълб“. Според други думата идва от персийската „пехливан“ и значи „борец, юнак, герой“.
Думата „балван“ можем да приложим както към древните статуи, известни като „каменни баби“, така и към девташите, засвидетелствани в района на Първата българска столица Плиска, разказва доц. д-р Зарко Ждраков от катедра „Изкуствознание“ на Националната художествена академия, който излага една от възможните интерпретации за произхода и предназначението на тези паметници:
Каменните баби напомнят на бодхисатвите в Тибет. При тях иконографията представя символите на плодородието – голям корем, големи гърди, благоденствие чрез форми, и от Монголия до Черноморието би трябвало да представят владетелите.
Думата „бабá“ е с тюркски произход и означава „баща“, „юнак“. Знаем, че при тюрките е силно развит култът към предците. Това е знак в пространството, който прабългарите оставят за присъствието на рода. Два култови паметника от ХІ век – каменни баби – на мъж с шлем на главата и жена с дълги коси със скръстени отпред ръце, които държат чаша, са едни от редките експонати на Регионалния шуменски музей. Намерени са при разкопките на надгробна могила край шуменското село Царев брод, уточнява доц. Ждраков:
Девташите можем да ги наречем още „побити камъни“. „Девташ“ е местното турско название на тези камъни и означава „камък-дух“. Те прославят владетелите, като се поставят в близост до техните гробници. Представящи духовете на избитите от владетелите врагове, те ги придружават в отвъдното, за да им слугуват.
Според доц. Ждраков, ситуирането на девташите в пространството е един от доводите на изследователи, които смятат, че прабългарите не са тюрки. Нашите девташи са поставени в карета, докато намерените в Алтай са в колони, редици. Но не трябва да забравяме кои са враговете. В Централна Азия те са предимно конници, които се движат в колони или се разгръщат в редица, докато тук съвсем творчески се интерпретира победата над римски легион, където воините се подреждат в карета.
На територията на България са намерени множество девташи, предимно в района на Плиска и Мадара, където се намира една от крепостите около древната българска столица. Не случайно и двете най-добре запазени каменни баби, достигнали до наши дни, са от този район. Какво обаче ни дава право да определим, че именно прабългарите са създатели на балваните, а не някакви други народи, преминавали през нашите земи?
Това е най-големият проблем – датирането на каменните баби. Един от големите доводи е географското им разположение. Те се намират в близост до българската столица Плиска. Някои се опитват да отнесат тази двойка статуи към по-късни тюрки, населили българските земи, за които имаме сведения – печенегите, куманите. Само че малка е вероятността и едните и другите да поставят такива надгробни паметници в християнската римска империя. Логично е да се сетим, че византийците няма да ги запазят. Това ни дава основание да ги съотнасяме към нашия ранен прабългарски период, още от времето на Аспарух и Тервел. В степите, на север от Черно море, е намерено голямо количество такива паметници. Повечето от тях не се намират на първоначалните им места, затова трудно може да се каже с какъв център се свързват. Една колекция има в лапидариума в Полтава. Като цяло тези каменни баби руските изследователи (предимно археоложката Светлана Плетньова) отнасят към куманите и евентуално печенегите. Но други изследователи ги свързват с по-ранен период – отбелязва доц. Зарко Ждраков.
Снимките са предоставени от доц. д-р Зарко Ждраков
