Изневярата се кореняла в биологията и генетиката, казват учените. Самата изневяра се смята за табу в почти всички култури. Намерила място в безброй филми, вдъхновила е множество песни, посветени на разбитото сърце. Защо обаче хората изневеряват на първо място? Има ли някакво научно обяснение, пита ASAP Science? Едва 3 процента от бозайниците са моногамни. С други думи – остават със своя партньор през целия си живот. Хората също попадат в тази категория. От еволюционна гледна точка подобен съюз си има своите предимства – единият партньор може да брани потомството, докато другият търси храна или набавя ресурси. По една или друга причина обаче съвкупяването с трети човек или изневярата се среща доста често при хората.
Генното кодиране на рецепторите на допамина играят ключова роля в това отношение. Този т.нар. хормон на щастието се отделя след дейности, носещи удоволствие. Например физически упражнения, ядене и оргазъм. Едно изследване открива, че 50 процента от хората, които притежават дългия алел вариант на този ген, са изневерявали. Другите 22 процента, имащи късия алел, не са. Освен това участниците в проучването с дългия алел са били по-склонни към поемането на по-високи рискове или към развиването на пристрастеност (например към алкохол).
Нивата на хормона вазопресин също играят роля. Подобно на окситоцина, който понякога се нарича“ хормонът на гушкането“, вазопресина може да окаже влияние върху доверието, емпатията и социалните връзки. Нещо повече – инжектирането на вазопресин директнно в по принцип полигамните животни от вида Microtus montanus, увеличава вероятността те да станат моногамни.
Хората с аутизъм също имат по-ниски нива на вазопресин, което пречи на социалните им контакти. През 2014 г. изследване върху над 7 хил. близнаци във Финландия открива, че изневеряващите жени имат вариация на гена, свързан рецепторите за вазопресин. Това допълнително подкрепя твърдението, че ниските нива на този хормон влияят на склонността ни да изневеряваме.
Парите също могат да бъдат фактор. Мъжете, които печелят повече в сравнение със своите партньорки, са по-склонни към изневерява. Същото важи и в ситуациите, в които си стоят вкъщи и отговарят за отглеждането на децата. Единствено когато и двамата партньори имат еднакви доходи, опасността от изневерява се намалява значително.
Разбира се, и редица други фактори могат да доведат до изневерява – включително неразрешени емоционални проблеми, неприключили стари връзки или опияняването от алкохол. За съжаление, еднополовите връзки все още не са проучени добре в това отношение, което показва за пореден път как научните проучвания продължават да изключват специфични малцинства. Така или иначе, очевидно е, че изневярата се корени в биологията и генетиката (поне за някои от нас), въпреки че като цяло сме моногамен вид.
