Известна ли ви е тази категория? Поколението на снежинките (snowflake generation) е най-младото поколение.
Историята на названието е малко объркана, но идеята е, че това са хора, всеки от които е свръхуверен в своята уникалност (както всяка снежинка е различна, така и всеки от тях е нещо различно от всеки друг) и, също като снежинките, са много уязвими. Топят се от едно докосване.
Войнстващият инфантилизъм и борба за власт на „уникалните“
Мисля, че метафората е много точна. Опасността е, че не става дума за закъснял пубертет, а за тенденция, която започва да обхваща все по-широк възрастов спектър.
Увереността в индивидуалната уникалност мина границата на разумното. Чувството, че светът ми е длъжен, защото никой не е като мене е все по-широко разпространено.
Поривът за постоянно публично изповядване на всякакви тривиални емоционални трепети е станал неудържим. Изискването всяка дребна странност да бъде призната за съкровище от глобално значение, се превръща в лавина, която затрупва добрия здрав разум.
Дори множенето на половете се превръща в настоятелна тенденция.
Въпреки крайно либералната ми нагласа към сексуалната ориентация и предпочитания на хората, ми е трудно да приема, че всеки трябва да си измисли свой пол и че всички трябва формално да признаят безкрайното разнообразие от човешки желания, емоционални и социални странности, и да ги кодират в сложна номенклатура от категории, с които трябва също така по сложно закодиран начин формално да се съобразяваме и дори да „празнуваме“ (celebrate).
Или че всички трябва да ставаме свидетели на тривиални Big Brother взаимоотношения и преживявания и да ги обявяваме за уникални.
Това е тенденция, която отива далеч отвъд прекомерната политическа коректност и преминава в някакъв нов свят на войнстващ инфантилизъм, в който децата поемат властта над живота ни, a всички се вдетиняват и използват вдетинеността си като основание за власт над останалите.
Власт чрез настоятелно търсене на внимание и признание на уникалността на собствената ни тривиалност. Власт на снежинките.
