Подобни отношения между чернокожи и бяло население в САЩ е било немислимо и заради пуританския морал в САЩ и заради расовата сегрегация която още тогава се е появила, както и поради страха на южняците от робски въстания.
Цена на робите в Зона да Мата 1820 – 1888 г.
След пристигането си в Северна и Южна Америка, африканските пленници, които са оцелели от прекосяването на Атлантическия океан са били „освежавани“ с вода и колониални храни като цитрусови плодове и обръсвани изцяло.
Цена на робите в Пернамбуко 1820 – 1888 г.
Агенти поставят реклами в колониалните вестници и по кръчмите за продажбите, което обикновено започват няколко седмици след пристигането. Някой от продажбите са осъществявани на палубите на корабите, други на кейове или в къщите на агенти.
Цени на роби в Агресте 1820 -1888 г.
Цена на робите в Минас Жераис 1820 – 1888 г. Много роби са били продавани чрез търг. По време на търгове, най-ценни роби, често възрастни мъже, се продават първи, след това, в продължение на няколко седмици или дори месеци, по-малко ценните роби. Последните продадени роби често са стари, болни или изтощени. Понякога в търга са включени членове на семейството или роднини, но разделяне по време на продажбата е почти неизбежно. Търговете обикновено се състоят с африканци от различни етнически групи. Някой купувачи нарочно купували роби от различни етнически групи, други плантатори особено искали да са по възможност от една с тези работещи в техните плантации.
