Топ 3 на дестинациите, които избират любителите на приключения сред сняг, ледници и минусови температури.
Epic Mountain в Нова Зеландия.
От предаването „Покана за пътуване“ по БНР с водещ Магдалена Гигова
#1. Антарктида
На Антарктида има лед, бази и пингвини и ледът е в изобилие. Дотам туристите стигат с кораб, за да нощуват на него при спартански условия, а денем обикалят островите.
Основната забележителност са пингвините. Имат специални пътеки, по които минават, а хората задължително трябва да им правят път. Мъжките и женските се редуват да мътят яйцата и да носят храна. И са поучително моногамни. Обаче на третия остров има опасност да предозирате с пингвини и се налага да разнообразите с тюлени.
На ледения континент е строго забранено да се доближавате на по-малко от 3 метра до каквато и да било животинка. Там много държат природата да не се замърсява и да не се нарушава естественият ритъм на обитателите. Освен това е задължително да изнесете боклуците си. Дори огризка от ябълка може да съсипе равновесието.
Най-завладяващо на Антарктида е наблюдаването на китове. То задължително започва с лекция колко вида са огромните морски бозайници, по какво да ги разпознавате, колко е висока струята, която изхвърлят… Преследването им е забранено, но често пъти те са благосклонни – започват да подскачат, да пускат фонтани и да се закачат, понякога в опасна близост до лодките с посетители. Хората обаче не виждат угрозата, завладени от странното чувство да са на другия край на света, където малцина могат да бъдат, в една крехка лодчица, а тези гиганти да палуват срещу тях.
#2. Торес дел Пайне
В националния парк Торес дел Пайне в Чили е третият най-голям ледник в света – Glacier Gray. Преди да влезете в абсолютно затворената екосистема, ви дават да подпишете дълги и подробни декларации за здравословното си състояние и доброволен отказ от спасителни акции.
В този естествен и много красив парк липсва всякаква намеса на човека. Поради това няма и как да получите помощ, ако нещо ви се случи. Не пускат дори коне и магарета. Трябва да ви носят на ръце. Трудна работа, ако сте преполовили 7-дневния маршрут към вътрешността.
Там е царството на кугуарите (пумите). Не че ви чакат близки срещи със свирепия вид – по-плашливи са от вас.
Гората в Торес дел Пайне е като претрупан декор за приказен филм, по-натруфен от лента на Тим Бъртън. Това се дължи на атмосферните условия, които рязко се сменят. Голяма част от дърветата са добили причудливи форми от свирепия вятър. Лесът е горял три пъти, но всички поражения са оставени както са. Нищо не е пипнато, за да не се влияе върху природата.
Не можете да си представите дори, че съществува такъв вятър! Той ви лашка, пронизва, блъска ви в дърветата. Преди да влезете, ви обучават и на техника на ходене при повей – клякате и не мърдате, за да оцелеете.
Любопитна подробност е, че половината парк е частна собственост на хърватин, който е почетен консул на България в Чили. (Негова е и единствената авиокомпания, която извършва самолетни полети до Антарктида.)
Glacier Gray пък прилича на омагьосана планина. При това огромна – 6 км широка, 30 метра висока на площ от 270 кв. км.
#3. Леден град и снежни маймуни в Азия
През студените месеци някои части от източния континент никак не са за посещение, но ако имате път към китайския град Харбин, гледайте да е през януари или февруари, когато там се провежда Световният фестивал на ледените фигури. Вече 33 години върху площ, равна на 112 футболни игрища, се издигат ледени дворци и храмове, скулптури, портрети на известни личности или литературни герои, пързалки и копия на популярни сгради, художествено осветени нощем.
Цялата тази феерия радва очите до месец март, когато туристите си отиват, а местните изживяват буквално максимата „Панта рей“ – всичко тече.
В Страната на изгряващото слънце пък симпатични макаци доказват, че човекът не е единственото живо същество, което обича да ходи на хамам. В парка Дзигокудани в покрайнините на град Яманоти снежните маймуни се спускат по отвесните скали, за да се сгреят в горещите извори. В севернаата част на Япония, където снегът се задържа по четири месеца в годината, а средната температура е -5 градуса, симпатичните шебеци почти не излизат от своеобразния СПА център, от което придобиват изненадващо розов оттенък.
Те са единствените примати, които живеят на места с толкова ниски температури. Груповото къпане в горещите извори и играта със снежни топки също са необичайни за други видове животни.
Още приключения и пътешествия – на страницата на „Покана за пътуване” във Фейсбук
Виж още:
Пътеписи от Магдалена Гигова
