„Загубата на татко, силата на мама и желанието да не ги разочаровам ме направиха това, което съм“, казва младият талант.
Красивата, талантлива и целеустремена Дара Екимова не страда от синдрома „дете на известни родители“. Сн. Владислав Филипов.
Боряна Антимова
Все повече специалисти определят дъщерята на тв водещата и PR експерт Ива Екимова и на фронтмена на „Сленг“ Дими като многообещаващ млад талант. Дара Екимова е на 15 години. Учи в IX клас на 31 СУЧЕМ „Иван Вазов”. Вижда бъдещето си в музиката и смята, че тя я изразява и показва най-добре. От малка се занимава с музика и днес я определя като свой основен приоритет, но влага не по-малко усилия и в училище. Казва, че родителите ѝ са ѝ дали най-много и са я мотивирали да бъде такава, каквато е.
През 2014-а застава редом до майка си, като ко-водеща на предаването „Жените говорят” по ТВ7. Първата й авторска песен „Луд ли си?” е включена в саундтрака на любимата тийн лента, сериала „12а“. В тандем с Djane Monique направиха съвременни аранжименти на хитовете „Синьо” на „Сленг“, „Уморени крила” на Дони и Момчил и „Вървят ли двама” на Мария Нейкова. На 4 години се научава да кара ски и да играе тенис – спортове, на които я е научил баща ѝ. Малкото свободно време прекарва с приятелки и с майка си, обича да пътува и твърди, че пътуванията я зареждат с емоции и вдъхновение.
Сн. Владислав Филипов.
Дара, какво ти е разказвала майка ти Ива Екимова за първите ти стъпки в музиката?
Не си спомням добре за първите ми стъпки, но много добре си спомням думите на майка ми: „Никога не се отказвай!”. Помня, че започнах в детската формация „Бон-Бон“, за да стигна днес до Искра Милкова – моя вокален педагог. Мама казва, че съм постъпила в „Бон-Бон“, когато съм била 4-5 годишна.
Кой те откри за музиката?
Не мога да кажа, че някой ме е открил за музиката, по-скоро музиката ме откри. И днес постоянно си припявам любими песни. В училище ми е най-лесно по музика, защото учителката винаги ме насърчава да пея. Сигурно е благодарение на „Бон-Бон“ и изявите, които сме имали с другите деца от детската вокална група. Сега с Искра Милкова работя много спокойно. Тя ме напътства и ми помага да преодолея всяка трудност. За мен музиката не е изкуство, а вдъхновение и начин на живот.
Имало ли е друго освен музиката, за което да си мислила като за своя съдба?
Като всяко дете съм искала да ставам много и все различни неща, но това, което ме кара да съм аз, е музиката. Често сме говорили с мама какъв ще е моят професионален път. Опитвала съм се да убедя и себе си, и нея, че искам да се занимавам с банково дело и финанси, но очевидно тя е усещала, че музиката е това, което ме мотивира да полагам усилия и да се старая. Сега искам да започна уроци по пиано. Спомням си, че баба, която е била учителка по пиано (Станимира Черногорова, майката на Ива – б. а.) се опитваше да ме обучава, но явно тогава не е бил моментът.
А телевизията, киното, театърът?
Това са неща, които харесвам и бих правила с удоволствие, стига да мога. Не знам, бъдещето ще покаже.
Това, че искаш да се занимаваш с музика, означава ли, че ще учиш музика?
Да, защото се убедих, че само желанието, дори да е подплатено с някакъв талант, не стига. Най-голямо доказателство за това е последната година.
Защо, какво се случи последната година?
Посещавам уроците по пеене така редовно, както ходя на училище. Животът в училище ми дава много и го осъзнавам, защото виждам колко млади хора днес са неграмотни.
Кои са любимите ти предмети?
Испански, английски и психология. Математиката ми е трудна, но дядо ми Цоню Екимов (бащата на Дими – б.а.), който е доцент по математика, много ми помага. В училище се опитвам да получа повече знания. Това ца мен е по-важно, отколкото да се стремя към високи оценки.
Ти беше блестяща в тв формата „Големите Надежди”, но остана извън класацията, защото беше малка на години. Защо участва?
Защото вярвам на мама, която казва, че животът е състезание и, за да се научиш да побеждаваш, трябва да участваш.
В тази връзка би ли опитала в „Х Фактор“ или в някой друг певчески формат?
Да! Мама и тате са ме учили, че човек израства с битката, а не с резултата от нея.
Това, че си дете на двама известни родители повече ти е помагало или повече ти е пречило?
Естествено, че само ми е помагало. Освен че много обичам моите родители, аз много се гордея с тях.
Разстройват ли те хейтърите, които коментират, че успяваш, защото си дъщеря на Ива и Дими?
Не, защото това е истината. Аз успявам именно, защото съм дъщеря на Ива и Дими. Защото всичко добро, което има в мен, го дължа на тях.
Щастливото семейство Екимови малко след раждането на Дара.
Какво си наследила от баща си, освен явната физическа прилика?
Ината, чувството за справедливост, борбеността и, надявам се, таланта.
Била си на 6 години, когато си го загубила, и все пак какво си спомняш от времето, което сте прекарвали заедно?
Той наистина беше такъв, каквато съм аз сега. Често си припомням упорството, с което ме научи да карам колело и ски – две от любимите, неща, които правехме заедно. Другите бяха пътуванията до морския бряг, гледането на детски филмчета и забавните семейни игри.
Дара с баща си на ски.
А какво си наследила от майка си?
Перфекционизма, хубавата усмивка, но не и спокойствието и търпението.
Защо, ти по-припряна ли си от нея?
Бих искала да имам повече от нейната мъдрост и търпение, защото понякога реагирам прибързано. Често съм я питала как го е постигнала, а тя отговаря, че с годините и опита вероятно ще се науча да бъда по-търпелива. Не съм сигурна, обаче дали искам да стане така, защото нямам никаква търпимост към несправедливостта и проявите на насилие към по-слабите.
Дара с майка си като малка.
Освен че си талантлива, изглеждаш и по-зряла за своите 15 години.
Загубата на татко, силата на мама и моето желание да не ги разочаровам правят от мен това, което съм.
Казваш „да не ги разочаровам“. Вярваш ли, че татко ти те гледа отгоре, че следи развитието ти и, че е твоят ангел пазител?
Виждам, че мама е с мен в ежедневието ми, а тати е до мен във всяка стъпка по пътя ми. Истински искам много да се гордее с мен.
Казват, че си много близка с майка си. Защо е така?
Общуването и доверието помежду ни правят отношенията ни уникални.
Споделяш ли всичко с нея и оставя ли те тя да вземаш сама важни решения?
Споделям всичко с нея и тя ме оставя да взимам сама решенията, но само след като сме ги обсъдили помежду си. Като казвам всичко, имам предвид всичко! Не мога да си представя, че има нещо, което не бих ѝ казала. Тя е най-близкият ми човек и със сигурност би ми дала най-добър, изпълнен с любов и разбиране съвет.
Какво обичате да правите двете, когато сте свободни?
Прекарваме много време заедно, ако е твърде заета, разговаряме по телефона. Често ходим на кънки заедно, на обяд или на шопинг.
Излезе първият ти авторски сингъл „Луд ли си?“. Това ли е твоят стил и вярваш ли, че с него можеш да се наложиш на музикалната сцена?
Текстът на песента е мой и на на Цветелина Маринова от дует „Експоуз“, музиката на Кристиян Запрянов, а аранжиментът на Светлин Къслев. Не мисля, че имам какъвто и да било стил все още, но се надявам с проектите, които предстоят да намеря стила си и той да се хареса на публиката.
Дара заедно с Джийсън Брад Люис от „Биг Брадър“ в предаването „Жените говорят“, където е ко-водеща заедно с майка си.
Посещаваш ли още школата по творческо писане, пишеш ли текстове за песни?
За съжаление не, защото нямам време, но се надявам да напиша и други текстове за песни, освен единствения, който досега съм написала. В школата пишехме текстове за това, което ни вълнува, което преживяваме в училище, в свободното ни време. Учителката ни по български, г-жа Николова издаде съчиненията ни в книжка, която пазя и до днес. Често ни провокираше да пишем стихове и да се явяваме на международни литературни конкурси, за да общуваме повече с нашите връстници от цял свят.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Виждам се с приятелки, помагам на мама в домакинската работа, ходя на кино. Любимо ми е, когато дойде ваканцията и успяваме да си откраднем няколко дни с мама, за да пътуваме. Където и да отидем заедно, съм щастлива.
Малко или много са приятелките ти?
Имам малко, но верни приятелки, с които съм в свободното си време. С тях заедно преминаваме през трудните моменти. Съветваме се за всичко и си помагаме. В трудностите научаваме една за друга много и това е в основата на искреното ни приятелство.
Добра си и на тенис корта и ски пистите…?
Толкова време не съм карала ски и не съм играла тенис, че сигурно вече не съм толкова добра. Ако трябва да се впусна в спортно приключение сега, вероятно ще е с танци или фитнес.
Какви книги обичаш да четеш?
Сред любимите ми автори са Джон Грийн и Димитър Калбуров.
Каква музика обичаш да слушаш?
Обичам съвременната музика. Любимите ми изпълнители са Ариана Гранде, Зара Ларсън. Възхищавам се на Ета Джеймс. С мама и татко често слушахме американските рок групи „Тото“, „Аеросмит“, както и интерпретациите на баща ми на вечните рок класики.
Дара с майка си като ко-водеща на тв предаването „Жените говорят“.
Суетна ли си? Много ли време прекарваш пред огледалото и сама ли избираш дрехите си, или се доверяваш на добрия вкус на майка си?
За стила и облеклото се допитвам до мама. „Любимият” ми въпрос е „Какво да облека?”, но след като не получа отговор, подбирам дрехите, в които се чувствам най-добре.
Над какво работиш в момента?
Истината е, че работя най-много над себе си. И това е единственото, което има смисъл днес. Бих искала да ставам все по-добра и да постигам всеки ден повече. Съзнавам, че всеки ден ни дава шанс да търсим и откриваме себе си и да се усъвършенстваме.
За какво мечтаеш?
Мечтите ми са съкровени неща, които пазя за себе си и вярвам, че така им давам шанс да се сбъднат.
Публикувано в „Седмичен Труд”, 31 януари 2018 г.
