евтим – 08.01.2012 г. 21:00:43
Като начало ще кажа, че заради лошите пътни условия, реших да си спестя напрегнато шофиране и избрах да пътувам с автобус. На отиване към Софиа (в петък вечерта) започна да превалява, но така или иначе пристигнах в София по график и без затруднения. На следващия ден, след като си свърших всичко за което бях отишъл, реших да не преспивам в София а да се прибирам в същия ден. Това се случва в събота следобяд.
Отидох на автогарата и си купих билет за 16:00 на една от водещите фирми-превозвачи, чието име няма да споменавам (тъй като нямам претенции към никой от превозвачите за случилото се). Малко след, като автобусът трябваше да е тръгнал, съобщиха, че автобусът още не се е прибрал и ще има закъснение. И това беше и самата истина. Около двайсетина минути по-късно прозвуча ново съобщение, че автобусът обявен за този час няма да пътува…няма да пътуват и обявените линии за следващите няколко часа. Щяло да има един автобус, който ще е обединен и ще вземе всички закупили билети. Той щял да тръгне в 18:00 часа. След като излязох да изпуша една цигара навън и да реша какво да правя – видях, че на съседния сектор има автобус на конкурента фирма (също от водещите и качествени превозвачи), на който имаше табелка, че ще тръгва в 16:30. Реших да попитам шофьора дали наистина ще тръгне на време и той потвърди. В следващите няколко минути реших да върна билета си и да си купя за този автобус. Усях да направя всичко това в рамките на пет минути и в крайна сметка в 16:35 потеглихме за Велико Търново. До тук всичко ОК.
Интересното започна малко, след като напуснахме София и когато всъщност се качихме на автомагистрала „Хемус“. Всъщност почти от самото начало на магистралата – в дясно вече бяха започнали да се образуват километрични опашки от т.н. тирове, които бяха спрени в най-дясната лента. Благодарение на това, че шофьора реши да не се редим на опашката а да продължим напред в друго платно – установихме, че опашката наистина бе километрична. След няколко километра каране – ситуацията се промени. Имаше полицаи, които спираха всички автобуси и помолиха и нас да отбием и да чакаме в първото удобно място в дясно. Пропускаха само леки коли. Нашият автобус тръгна бавно напред и започна да търси свободно удобно място в дясно (между стотиците тирове и автобуси). Постояхме десетина минути и наблюдавахме с любопитство случващото се. Вероятно щяхме да стоим и ма чакаме до днес, но видяхме, че няколко камиона профучаха покрай нас…и…решихме и ние да действаме. Пълна газ след тях. Карахме, карахме…доста време…не бях виждал такава опашка от камиони, автобуси и коли. Опашката продължаваше още няколко километра, където отново ни спряха. Полицаите обясниха, че трябва да изчакаме десетина минути. След повторно запитване, въпросните минути станаха час и половина, …после 4 часа и в крайна сметка, след 8-часов престой на едно място, обявиха, че магистралата няма да бъде отворена днес а утре най-рано сутринта. Спряха да пускат и леките коли.
Всички бяхме шокирани. Не можехме да повярваме, че сме заклещени и трябва да стоим там още цяла нощ и повече. Искам да кажа, че шофьорът не угаси автобуса нито за минута…през цялото време си беше топло, гледахме филми и всичко си беше комфортно. Проблем беше само чакането, което с всеки изминал час изнервяше хората в автобуса. Някои от тях бързаха…имаха важна работа, други си имаха здравословни проблеми, имаше и деца и възрастни хора…всеки си имаше право да е недоволен от ситуацията. Но в крайна сметка нямахме избор – трябваше да стоим и да си чакаме. Забравих да спомена, че всъщност (след като бяхме подминали първите полицаи, които не послушахме) сега се бяхме оказали съвсем в началото на опашката и всъщност ние щяхме да сме от първите, които ще разберем когато пуснат движението на другия ден. Излизахме, пушихме цигари, влизахме, спахме,…поопознахме се, имаше смях, нерви…какво ли не…дори позагряхме телефон 112…правехме всичко за да минава времето.
В един момент видяхме как два автобуса с румънска регистрация (и с РЕМАРКЕТА ДОРИ) спряха за миг до нас…казаха си нещо с полицаите и … за учудване на всички – продължиха по пътя напред!
Бяхме изненадани, учудени и дори шокирани от случката. Мислехме си какво ли не – че полицаите са ги пуснали защото са чужденци, че са дали рушвет за да минат, че не са се разбрали заради езиковата бариера…но така или иначе си минаха и продължиха по „непроходимата и неразчистена“ според полицаите, магистрала.
След няма и пет минути чудене и суетене – в автобуса взехме решение да последваме румънците и да потеглим, въпреки забраната на полицаите. Шофьорът се притесняваше да не го глобят, но в крайна сметка се съгласи. Пусна ляв мигач…тръгна бавно…спря на палката за секунда…и с уговорката да отбием веднага пак в дясно отпред, след патрулката…дадохме пълна газ и изчезнахме по пътя напред!
Пътя беше поизчистен и празен…и всички бяхме много щастливи и доволни, че се движим. Карахме си с норманла скорост и без никакъв трафик. Всичко изглеждаше ОК. И докато пътувахме и се чудехме защо в крайна сметка не ни пускат да минаваме…стигнахме до местността с тунелите, където ситуацията бе коренно различна. Всъщност мога да кажа, че никога до сега по този път не бях виждал толкова много сняг на едно място! Преспи без край…от магистралата и множеството пътни ленти бяха останали две малки пътечки (по една за всяка посока), по които минавахме с голям страх и притеснение. Започнахме да се движим доста бавно…дори застигнахме и румънците…и всички бяхме на тръни…както се казва. Ако бяхме спряли и за миг дори…нямаше да моема да потеглим. Застигахме румънците без да искаме…те бяха с ремаркета и вероятно им беше още по-трудно да преминат…и…имаше моменти в които се молехме да не спарт…за да не спрат и нас така…Всичко изглеждаше неописуемо…сякаш не беше чистено изобщо! Все едно сме през лятото и никой не е предполагал, че ще завали сняг!?! Нямахме обяснение за непроходимите условия и снегът. Казах си – че нали започна давали от вчера…защо не са чистили до сега!? За всички бе необяснимо! Мога да кажа, че само в благодарение на професионалните умения на нашия шофьор и може би и на късмета, успяхме да преминем през цялата магистрала и дори да се приберем по домовете си в Търново и нататък.
Не бях изживявал нещо подобно и няма да го дабравя! Беше си истинско приключение.
Държа в заключение да кажа, че решихме да броим снегорините по пътя…и в крайна сметка, вместо обявените по новините 40 – ние видяхме едва 15-на машини, които приличаха на нещо такова. „Двупотопна техника“ коментираха всички в автобуса. Едва 15 трактора, вместо истински съвременни машини… А бяхме на „Хемус“… не в Каспичан например… Топлата храна и напитки, за които също говореха по новините и от телефон 112, че се раздавала…така и не се появи!? Нямаше нищо такова…ако имаше – ние щяхме със сигурност поне да разберем или от полицаите, или заради това, че бяхме в началото на опашката…склонен съм да вярвам, че НИКОЙ НЕ Е РАЗДАВАЛ ХРАНА И НАПИТКИ!
И така.
Не съдя никой, не иискам и да се оплаквам…просто споделям изживяното…
Всеки си прави изводите сам за себе си и си вади собствени даключения и въпроси.
Аз имам само един въпрос: Защо не казаха, че магистралата не е проходима в самото начало…да съобщят и на превозвачите…и хората проста да не тръгват на път!? А трябва да отидат и да стоят на пътя цяла нощ!? Ами ако някой остане без гориво? Ако отново завали сняг?… Не забравяйте, че с изключение на нашия автобус (и двата румънски, разбира се) всички са стояли на пътя до днес по обяд! Не искам да съм на тяхното място…благодарен съм, че имахме късмет!
Нямам обяснение и не съдя никого. Но сякаш наистина „снегът отново ни изненада“ и тази зима. И това на „Хемус“!
