Началото на тази история, както и заглавието е съвсем мъничко странна. Направих снимка на една орехова ядка.
Снимката, която стана причина да имам чисто новичка, орехотрошачка.
Ей така напълно спонтанно. Винаги съм асоциирал ореха с интелекта и исках да се изфукам пред приятелите си във Фейсбук с кадъра и оригиналността.
А аз просто трошах орехи в този момент. Както обичам да казвам : „… жена ми ме хвана У работа”. Тя самата ненавижда това упражнение. Честно казано, пък аз нямам нищо против, даже имам специална техника, изградена с години опити и яко чупене. Удрям всеки орех поотделно по определен начин, при върха и така вадя ядките почти цели. Отплеснах се.
След като публикувах снимката мои приятели започнаха да пишат разни коментари. Знаете как е в социалните мрежи. Всеки има нещо да каже по въпроса. Месинджъра ми изпищя и получих и едно предложение. Да получа съвсем безплатно уред, с която да троша ядки. Получих линк, за да избера цвят. Вижте линка. (Орехотрошачка за 65 лв.?! Споменавам го, защото честно казано първоначално малко ме стресна цената – стори ми се висока.)
Каква е уловката? Няма такава. Единственото условие беше да напиша честно мнението си за продукта.
Днес на обяд взех орехотрошачката (или лешникотрошачката) и я тествах. За целта на ревюто, което ще напиша първо накарах единият ми син да строши орех с нея. Беше му трудно, но успя. Жена ми го хареса (казах ли вече, че тя мрази да троши орехи и само аз го правя). Та да споделя моето мнение и впечатление, така както обещах.
Естествено след като взех орехотрошачката от офиса на Еконт първата ми работа беше да я разгледам. Масивно и тежко тяло – изглежда ми като чугунена отливка, но не гарантирам, че е такова, не разбирам много. Дръжката изглежда изработена от хирургическа стомана. Първо усещане – стабилност и здравина. Харесвам това усещане!
Счупих и аз два ореха. Стана доста лесно. Като се има предвид, че преди Коледа и Бъдни вечер чупя по няколко килограма, смятам, че ще я използвам доста.
Останах доволен, че големия син ( на 8 г.) успя да си счупи орех. Така ще може, когато си пожелае да си натроши ядки. Следващият тест ще бъде с лешници, бадеми и най – важното с кайсиеви ядки. Не зная дали ще имам време да ви напиша какво се е случило, но за себе си съм решил да направя тест и да пробвам (имам чувството, че резултата ще е добър). Доста разхвърляно пиша, дано ме разбирате.
Нашето семейство е петчленно. Освен, че жена ми (надявам се) ще започне да троши сама от време на време орехи, децата могат също сами да си чупят. Не че не могат с камък, или чук да го правят, но орехотрошачката е по – безопасна, а и хигиената е по – висока. Повече ядки у дома е равно на повече здраве, съответно усмивки.
В обобщение впечатлението ми е : добър уред, изработен от качествени материали, удобен и безопасен за използване – струва си. Вижте на този линк точно модела, който получих. Вижте и видеото, което направих:
П.П. След като от rockshop.bg видяха на клипа какви ги надробих, ми дадоха едно лесно указание. То се отнася само за тези които обичат цели орехови ядки, както и аз. „Стискате леко до първо изпукване, след това завъртате леко, стискате пак – вадите и почиствате.“
