La Serrata: Венеция Венеция е единствената значима част от италианския полуостров, която не е завладяна от многото варварски нашествия от 5 до 8 век Лагуните и блатата край Венеция са място, където имало и преди гръцки или етруски селища, а във времето на апогея на Римската империя, в Киоджа има римски гарнизон, но историята на Венеция започва в петък, на 25 март 421 г., по обяд, когато властите на град Падуа създават търговски пункт. Ранният град Венеция съществува като коалиция от селища, обединени за взаимна защита срещу варварите. Когато в 613 година след 12 години обсада Падуа в ръцете на лангобардите, цялата управляваща класа, успяла да оцелее или избяга, окончателно се заселва във Венецианската лагуна. Местните се занимават основно с риболов, но друг източник на доходи е търговията с дървен материал, зърно, с роби (развила се силно след появата на арабите), търговия с пурпур и платове. По време на Каролинският Ренесанс (8-9 век) търговията с роби била така доходна за града (Папата забранявал подобна търговия в Рим), съживила не само Венеция, но голяма част от Европа. Местоположението на града го опазва от славянски пирати, сарацините (които разбиват обединения византийско-венециански флот катастрофално), далматинските пирати и нашествието на унгарците. Въпреки, че владее недвижимости и строи сгради, елитът на Венеция влага огромни средства в много по-рисковата морска търговия, а чрез контрола на търговията с дървен материал и корабостроенето си имал и възможности да го прави. Търговията по море била изключително опасно начинание, но се намесвала и политика. Дожът на Венеция, изборната длъжност, която замени трибуните в 697 г., нямал право да напуска града, освен в редки случаи и по дипломатически причини, а понякога нямал право да напуска дори двореца си, освен за церемонии. Дожът не можел да притежава и собственост на територията на чужди държави, а така търговията понякога оставала единствен негов източник на доходи. Colleganza е договор които може да разпредели риска и да позволи на търговеца да не излиза от Венеция, но да участва търговските сделки. Той е новаторство в търговията или по-скоро възраждане на старите римски, търговски традиции, защото позволява и на по-бедни търговци да получат достъп до международната търговия, като поемат рискове като партньори. Тези договори създават икономическата мобилност на Венеция и позволяват на по-голяма част от населението, да има достъп до международните пазари, богатство и власт. Colleganza е пряк предшественик на големите акционерни дружества от по-късен период, съществуващи и днес. В тази република, водеща в Европа в търговията с роби, дори синовете и внуците на робите е можело, ако вече са свободни, да влязат във Великия съвет или да се издигнат в обществото. И талантите се издигали, което е позволило на Венеция да стане търговска и морска сила, на чиято икономика и мощ са завиждали дори най-големите и богати кралства и империи в Европа. Градът, съставен от 118 малки острова, разделени с канали, между 9-и век и до края на 13 век е най-процъфтяващият град в Европа. Colleganza, основна форма на акционерно дружество, създадено за финансиране на търговска експедиция През 1320 г. градът е световен лидер в банковото дело, но бързо загубил тази позиция, тъй като вече се затварял. Случило се това за което пише Карл Маркс, че капитализмът съдържа семената на своето унищожение, но за същото говори и Ейбрахам Линкълн, малко преди да го убият. Система в която всеки може да печели била съблазнителна, защото разпределяла и рисковете за най-богатите фамилии, но постоянно водила до нова вълна от един вид средновековни Self-Made Man в обществото. Всяка година след търговският сезон изниквали нови предприемчиви хора, които искали не само дял от богатството, а и от политическата власт в републиката, намаляйки печалбите на вече съществуващите елити, заплашвайки тяхното политическо влияние. Изкушението на елитите, седящи във Великия съвет на Републиката да затворят тези “нови“ от системата било твърде голямо и по този начин започнало падението. То е толкова значимо и ясно обозначено като граница, че дори получава име; La Serrata. Демокрациите са нестабилни институции. Те се нуждаят от постоянна поддръжка ако искате да работят, а когато я няма, или когато долу няма сили или желание да я крепят, тя за по-малко от едно поколение се превръща в нещо друго, в случая в политически монопол, който се превръща в икономически. В първата Венециано-Генуезка война (1256-1270 г.) за контрол над Акра, Венеция която има за съюзници, Република Пиза, рицарите тамплиери и някои графове в Светите земи, въпреки по-силния си, по-голям и по-модерен флот, губи голяма част от контрола си в Черно море, монополите си във Византия и Светите земи, срещу Генуа (която има за съюзници рицарите хоспиталиери, Сициланското кралство, арагонците, каталаните, узурпаторът на трона на Никея и други). Републиката успява да запази част от монопола си в останалото от Кралството на Йерусалим, но самото то е толкова опостушено от войната, с толкова разрушени крепости и обезкървено, че после става лесна плячка на мюсюлманите. Черно море, преди това почти изцяло венецианско (след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.), става изцяло владение на Генуа (В замяна на помощта за Михаил VIII Палеолог и повторно завладяване на Константинопол на 25 юли 1261 г., венецианците са изгонени), а републиката успява да остане почти само със северното българско черноморие*, за което разчитала на зърно* , но до което почти няма достъп. Втората война с Генуа от 1294 – 1299 г. и тази с Византия от 1296-1302 г. са катастрофални за Венеция въпреки частичните венециански победи и примирието с Византия, което отворило само донякъде проливите за тях. Най-богатите хора във Венция изнасят огромната тежест на войната, тъй като военната флота и голяма част от армиите наемници биещи за Венция, се финансират от тях. Това се използва донякъде за претекст, когато на 28 февруари 1296 г., членството във Великия съвет се закрива, за да се позволи само на настоящи членове и техните семейства да участват във властта. Малко преди това, през 1291 г. пада окончателно Йерусалимското кралство, а година преди това Графство Триполи, а Генуа става основния търговец на роби в Средиземноморието измествайки Венеция от пазарите в голяма част от Северна Африка. През 1315 г. Съветът издава “Златната книга“ и ако не присъствате в нея, не можете да се присъедините към управляващата класа. Това превръща най-богатите и тези които са на власт в наследствена аристокрация, закрита за свежа кръв и нови идеи. Не след дълго политическата власт се превърнала в икономическа. Тези, които са извън тази привилегирована класа се борят, но скоро са пред един от двата избора: да бъдат кооптирани или да бъдат потискани. Периодът съвпада с икономическите проблеми в Европа, на разкъсаните останки от Арабския халифат, на разпадащата се Монголска Империя (осигурила за няколко десетилетия огромен, отворен изцяло пазар), захлаждането на климата и Великият глад (1315-1317). Венеция изпитва икономическите проблеми на целия останал свят, затънала подобно на съперника си в заеми* и спад в печалбите заради ограничения пазар. След като укрепват властта, олигарсите във Венция предприемат и кампания за “регулиране“, като ограничават търсенето и предлагането на кораби, като по същество откъсват по-бедните венецианци от извършването на търговия на дълги разстояния, ограничават най-доходоносните маршрути и стоки до избрани няколко, най-вече със закон от 1324 г., наречен Capitulare Navigantium. Великият съвет на Венеция забранява и сключването на договорите Colleganza, една от големите иновации, които са превърнали Венеция в богата и могъща сила. Това не е изненадващо, тъй като договорите Colleganza се ползват от нови търговци, които установените вече елити се опитват да изключат. Флотът е един вид национализиран, всички по-малки търговци са принудени да влязат в корпорация, а всички останали са принудени да плащат огромни наеми. До 1324 г., годината в която умира Марко Поло, търговията на Венеция е изцяло национализирана и физическите лица трябвало да плащат високи данъци и такси, за да се занимават с търговия. Търговията на дълги разстояния е запазен монопол за все по-тясната аристокрация, което бележи началото на края на венецианския просперитет. Пръв резултат от регулациите над бизнеса е появилата се огромна разлика между бедни и богати във Венеция, която растяла следващите десетилетия. Венецианците откъснати от бизнеса, все по-малко проявявали и интерес към политика и защитаването на интересите на града. Макар могъща, още най-богата в Европа, с най-големия флот в света, Венеция е една западаща империя и още в 14 век претърпява големи поражения, защото често командирите са неопитни олигарси, придобили власт без заслуги. Падането на Константинопол (1453 г.), появата на португалците в Северна Африка и в Индийския океан, са само допълнителен фактор. Венеция няма сили да спре нито турците нито португалците с многото си, но морално остарели вече кораби. В 1348 г. чумата стига до Венеция и убива половината от населението. То вече никога не се възстановява. За много хора градът вече не представлява такъв силен интерес, въпреки, че властите поощряват имигрантите и приема цели гилдии от тъкачи, стъклари и други майстори. Въпреки усилията в 1500 г. населението на Венеция е по-малко, отколкото е през 1330 г. През 17-ти и 18-ти век, когато останалата част от населението и градовете в Европа нарастват, градът продължава да се свива. * Генуа и Пиза са единствените държави с търговски права в Черно море. * Венецианците активно търгували с балканските области, производителки на жито, включително с тези в Източните Балкани и внасяли от тях големи количества зърнени храни, необходими за изхранването на населението на метрополията и колониите. * Генуа има по-малък успех в справянето с натрупаните през тези войни с Венеция дългове и през следващите десетилетия попада в задълбочаващи се финансови проблеми, които водят до един от най-големите банкрути в Средните векове и до политическа нестабилност, която струва свободата на Генуезката Република. ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
