Видях коментар от профил с турско име, който твърдеше, че в южната ни съседка никога не са изучавали за завладяването на българската територия. Нямало нито владичество, нито присъствие. Същото се отнасяло и за други територии от Балканския полуостров, които са били включени в границите на Османската империя. Турците дори не са чували за завоевателската политика на своите предшественици, както ние например знаем за Златния век при Симеон.
Съвсем естествено изниква въпросът какво учат по история в Турция? Изобщо имат ли такъв предмет? Защото ако не познават техните златни векове, наистина не виждам с какво ще напълнят учебника. Ние имаме стотици книги-тухли на историческа тематика при условие, че 500 години не сме съществували като държава, а по същото време Османската империя е всявала страх в Европа и Азия. Пък те не знаели! Как изобщо очакват някой да се хване на такава опашата лъжа? Не им ли хрумва, че в Турция живеят много българи, без да броим българските турци, които имат безброй приятели в България и общуват, обсъждат, дискутират? Hа някаква „желязна завеса“ ли разчитат?
Това не е случайно. Турските мераци за откъсване на български територии никога няма да угаснат и те явно смятат да ги материализират, защото атаките стават все по-ожесточени. Ердоган вече опипа почвата с лафа „Кърджали влиза в духовните граници на Турция“. Ние му отговорихме с мекошавото „Когато става дума за духовни граници, всеки може да ги чертае свободно, но те се различават от административните“. За сравнение: гърците веднага обвиниха турския „султан“ в подстрекаване на размирици и призоваха Европа да го озапти. Дано греша, но щом Ердоган видя, че не отговаряме с еквивалетна на неговата агресивност, нормално е да стане още по-нагъл и като нищо някоя сутрин ще видим турска армия на границата. Не е пресилено и по-добре да не подценяваме тази вероятност, защото ако не се лъжа, вече няма кой да ни спасява от нови 500 години робство.
Дори САЩ се стреснаха от чудовищната чистка, която все още провежда Ердоган на всички нива в Турция. Хиляди бяха арестувани и уволнени, а на оставените на работа им е забранено да напускат страната – явно да не разказват. Подобно нещо в скоро време е правил само извергът Ким Чен Ун в Северна Корея. Това не попречи на турския водач да обвини България, че оказва натиск върху турците на своя територия. Нашите управници не се засегнаха, но българските турци ясно показаха, че не желаят да се дава повече власт на Ердоган, което автоматично означава неодобрение за неговата политика и най-вече за неговия авторитаризъм.
Този постинг е аларма за онези, които забързани в ежедневието не могат да следят събитията. Опасността е съвсем реална. Ердоган знае за нестихващите мераци на турците и нарочно играе на тази струна. Който не вярва, ще му кажа: никога няма да забравя офиса на турски адвокат, когото посетих преди време. По стените имаше картини изобразяващи турци, които колят българи. Смразяваща гледка! Не от медиите, не от фейк-новините. Видях ги аз лично. Има хора, които наистина живеят с мечтата за връщане на Османската империя и те не са настроени никак миролюбиво.
Разбирам, че българското правителство иска да запази добите отношения с Турция и ги поздравявам, но след като виждат провокациите на Ердоган, редно е да му отговорят със същия тон и веднъж завинаги да избият от главата му подобни фантазии. Провокациите ще се засилят, ако чакаме отново да спомене „духовните територии“. Смятам, не е нужно да обяснявам какво се крие за тези коварни думи.
Много държа да уточня: нямам нищо против турците като хора. Дори преди години за малко щях да се оженя за туркиня. Тя вече говореше за деца, а аз още не бях ходил в казарма и хич не ми беше до такива неща. Работата не стана, но до ден-днешен пазя прекрасни спомени от нея. С братовчед й все още поддържаме връзка. Та затова аз не мога да бъда обвинен в омраза към турците. Просто България ми е мила и не ми е все едно какво ще е бъдещето й.